Държавни и общински органи и фирми вече ще трябват да плащат наказателна лихва ако бавят плащания, а максималният срок за плащане се ограничава до 30 и по изключение – до 60 дни.
Парламентарната група на Коалиция за България внесе законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, с което се цели стимулиране на навременните плащания . Законопроектът е по инициатива на българския евродепутат Кристиан Вигенин с експертната помощ на юристи от Младежкото обединение в БСП. Документът е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕО и дава право на кредитора да изисква лихви за забава за всички плащания, извършвани като възнаграждения по търговски сделки за доставката на стоки или предоставянето на услуги, независимо дали са между предприятия или между предприятия и държавни органи, уточняват от пресофиса на Вигенин.
Сроковете за плащане не трябва да надвишават 30 (тридесет) календарни дни, освен ако в договора са обосновани спецификата и определени условия за удължаване законния срок за плащане максимално до 60 календарни дни. Лихвата за забавяне не може да бъде по-малка от законната (основен лихвен процент плюс десет процентни пункта) и не може да се изключва с договорно условие. Освен това кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв и на обезщетение за други извършени разноски по събиране на вземането.
Промяната на Търговския закон на практика се опитва да реши проблема с огромните забавяния на плащания от страна на държавата и общините към бизнеса, които по груби сметки са не по-малко от 400 млн. лв. Още с идването на ГЕРБ на власт се оказа, че държавата не е платила договори за над 600 млн. лв., които кабинетът „Борисов“ трябваше да разплати. Впоследствие чрез цесионни договори бяха погасени малко над 200 млн. лв. Към тези дългове трябва да се добавят и просрочените плащания между фирмите, които по сметки на Българската стопанска камара винаги са били милиарди левове, а с кризата със сигурност се увеличават.
Преди седмица финансовият министър Симеон Дянков обяви, че почти всички забавени плащания към бизнеса са изчистени. При малкото които са останали течала прокуроска проверка на сключените договори. Според него държавата дължи под 100 млн. лв.
Вносителите са отбелязали в мотивите, че приетата от Европейската комисия на 16 февруари тази година директива на ЕС за борба със забавянето на плащанията по търговски сделки трябва да бъде транспонирана и в българското законодателство. Те са пропуснали обаче да отблежат, че срокът за това е двугодишен, т.е. 16 февруари 2013 г.