Ситуацията в Европа и в Еврозоната се усложни, вместо да се облекчи дълговата криза се задълбочи, каза главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова при представянето за 9-ти пореден път на изготвения от организацията алтернативен бюджет.
Страните с най - високи нива на дълга са, както е известно Гърция, Италия, Португалия Испания, припомни Николова. Основният риск за България е възможност за нова рецесия в еврозоната и в ЕС като цяло, тази криза ни застрашава като износ и като заплаха за инвестициите, които са главно от този район.
Възстановяването на българската икономика от кризата на 2009 г. се дължи главно на износа, а той е главно от застрашените страни в Еврозоната – Гърция, Италия, Германия. Нашият износ главно е за тези страни - 61%. Той e 1 % за Китай, 2% - за Сингапур. Това показва, че не може да се разчита на износа в тези страни, подчерта Николова.
Най-вероятно ще се разрази втора рецесия във втората половина на следващата година. Прогнозата показва, че ръстът на растежа намалява за ЕС като се предвижда да е 0.55, вероятно тези проценти ще намалеят, както казват и от ЕК. България е малка икономика и зависи от случващото се в еврозоната и в ЕС като цяло. И други финансови институции в Европа отчитат това, а в това време нашето Министерство на финансите демонстрира един оптимизъм, който според нас не е оправдан, посочват от ИПИ. Нашите препоръки са да се публикува песимистичен вариант за бюджет 2012, като се заложи балансиран бюджет, за да може да се реагира, ако посоката се развие в по-лоша посока, да се овладее дефицитът.
От Министерството на финансите казват, че е заложен дефицит 1.3%, което според нас не е достатъчен буфер.
Според нас трябва да се наложат по-сигурни буфери, това налага и първостепенните и второстепенните разпоредители харчат 90% от полагаемите им се разходи, докато останалите 10% се харчат по-късно през годините в зависимост от сценарият, който се развива. Това е едно старо правило, което би трябвало отново да се приложи, подчерта Николова. Необходимо е да се предвиди и по-голяма сума за непредвидими разходи, което също е сериозен буфер, категорична е Николова.
Предложенията на ИПИ в Алтернативен бюджет 2012 ще доведат до стабилност и доверие в страната, посочи от своя страна икономистът Петър Ганев.
Разумната и балансирана бюджетна политика означава и по-силна позиция в Европа на фона на дълговата криза и проблемите пред много от т.нар. "богати страни".
Подобен бюджет е добра основа на растеж и за евентуално посрещане на евентуални външни шокове чрез нисък дълг, относително ниско държавно преразпределение и реформи. Записването на т.н. "фискален борд" в Конституцията допълнително ще бетонира разумната фискална политика, посочи Ганев. Най-голямото разминаване като цифри между предложението на Бюджет 2012 и посоченото от ИПИ е в бюджетното салдо +/-: -1 091.1, докато на ИПИ е 22.4.
От ИПИ, както и предни години посочват задължителното свиване на текущите разходи /заплати, издръжка/ в публичния сектор с 10% спрямо планираното – преглед и оценка на програмите за съкращаване на структури. Налага се и ограничаване поне с 25% спрямо планираното, главно помощи за земеделие и субсидии за жп транспорт. Икономистите на института са категорично и отново държавните служители, полицаи и военни да се осигуряват като всички останали и категорично ограничаване на тези 20 дължими заплати при пенсиониране, което продължава да е един абсурд за другите граждани, неработещи в администрацията, подчерта Ганев.
От ИПИ са доволни от вчерашното предложение на министъра на финансите за по-бързо вдигане на пенсионната възраст, което според икономистите трябва да започне веднага и то на 6 месеца още от следващата година и да се преустанови ранното пенсиониране. Светла Костадинова допълни, че те подкрепят и предложените реформи за заплащането на администрацията.