Турция има сериозен частен дълг към чужди банки в твърда валута. Сериозна е и уплахата на инвеститорите и на кредиторите в Турция, че с тази нездравословна политика, може би, няма да успеят да си върнат парите. Това каза икономистът Евгени Кънев в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР.
"Всичко е въпрос на това колко бързо Ердоган би могъл да върне доверието на инвеститорите към здравомислието в икономическата си политика. Ние сме свидетели за това, че от началото на годината някои макропараметри на турската икономика започнаха да се влошават. Това не беше добра новина за Ердоган. Той влезе в конфликт с тогавашното ръководство на Централната банка, която искаше да повиши лихвите, за да може да укроти надигащата се инфлация следствие на гигантското стимулиране на икономиката от страна на държавата, за да може електоратът да бъде доволен преди изборите. В резултат на това лихвите не бяха повдигнати до степен да се укроти инфлацията, която е близо 15% и върви нагоре, въпреки че целта е 5 на сто. Това разклати доверието на инвеститорите и започна бягство от лирата", обясни той.
Няколко държави в ЕС имат много сериозни експозиции към Турция, обясни Кънев и добави, че това е притеснително за много европейски банки, на които страната е длъжник: "Банките на Испания са отпуснали близо 80 млрд. долара или евро към частни турски субекти, а Франция - 30 млрд. Италия, която също знаем, че е в нездравословно състояние, е отпуснала 17 млрд. Респективно от там идват страховете, че при фалит на Турция и неспособност да обслужва тези задължения, това сериозно ще разклати някои от европейските банки“.
Турция е четвъртият по големина партньор за износ на България и петият по обем на внос, каза Кънев: „Тя е в Топ 5 търговски партньори на България, като общият оборот е над 4 млрд. евро и това няма как да не окаже сериозно влияние върху нашите износители, защото при положение, че поскъпва вносът в Турция, това ще засегне и българският износ за нашата съседка. Така че не мога да съм сигурен как във времето ще се развият тези отношения, но на първо място, или поради невъзможност да се изпълнят поръчките от страна на Турция да внесе нашите стоки, или по отношение на това, че може да ги намери от друго място по-евтини, може да се окаже, че някои от нашите износители няма да могат да си пласират продукцията. Вносът от Турция ще бъде по-лесен, защото лирата е по-евтина“.