В края на дългия ден, в който курсът на турската лира удари историческо дъно спрямо еврото и щатския долар, президентът Ердоган обяви пакет от мерки срещу обезценяването на валутата. Той гарантира, че правителството ще покрива загубите на притежателите на депозити, ако поевтиняването на лирата спрямо чужди валути надвиши лихвените проценти на банките.
Във вторник курсът на лирата успя да се стабилизира и компенсира загубите през последния месец. Последователите на Ердоган отпразнуваха новината в “Туитър” с хаштага #HeWasRightAgain („Той отново беше прав“).
Президентът явно спаси положението, но дали наистина може да спаси държавата и политическото си бъдеще с тази политика за депозитите? Съмнявам се.
На първо място, в този модел няма справедливост. Евентуални загуби по депозитите в лири ще се компенсират от бюджета. Това означава, че домакинствата, които нямат спестявания в банките, ще трябва да споделят бремето на всяко следващо обезценяване на лирата.
А какво да кажем за тези, които продадоха доларите си достатъчно рано, за да закупят отново американска валута на следващия ден при много по-нисък курс, спечелвайки по този начин огромни суми? Спекулира се, че близки до правителството инвеститори са били посъветвани да направят това преди Ердоган да обяви новите мерки.
Освен това този модел не е устойчив. Ако лирата отново се срине, националният дълг може да достигне рекордни нива, а инфлацията да се покачи още. По данни на държавния Статистически институт на Турция, инфлацията миналия месец е надхвърлила 21 процента. А независими експерти дори твърдят, че тя е достигнала 60 на 100.
Трето, този ход приоритизира долара. Преди обявяването на новата депозитна схема, 64% от банковите депозити бяха в чуждестранна валута. Не знаем колко от тези депозити са били превърнати в лири. Но това няма значение, ако лирите по същество се третират като щатски долари. Някои наблюдатели вече наричат модела „схемата турски долар“.
Вече никой не вярва на Ердоган
Критиците също така твърдят, че ходът на президента Реджеп Ердоган е по същество „скрито“ повишаване на лихвите. Това е мярка, която той упорито отказваше да въведе с аргумента, че ислямът изисква ниски лихви – въпреки предупрежденията, че курсът към намаляване на лихвените проценти с цел да се озапти инфлацията ще има обратен ефект.
Никой, освен най-верните му привърженици, не вярват на Ердоган. Инвеститорите може да са предпазливо оптимистични за финансовия ефект, но те много добре знаят, че той е инатлив, нелогичен и непредвидим.
Знаем, че Ердоган се мисли за всемогъщ. Тези дни той се изживява като икономист, който ще контролира икономиката и няма да се спре пред нищо, за да изпълни краткосрочните си политически цели.
Целта е една: нов президентски мандат
Основната му цел в момента е да спечели трети президентски мандат през 2023-а година. Изборите ще съвпаднат с 100-годишнината от провъзгласяването на Турция за република. Кампанията му ще се фокусира върху посланието, че той е спасил държавата от външна намеса, която финансово е щяла да разруши Турция.
Основни акценти ще са увеличението в износа, ръстът на БВП и успехът на неговите мегапроекти. Въпреки това хората, които обедняха в последните години заради неговата икономически некомпетентност, няма да му простят.
Изваждането на поредния заек от магическата шапка може да закрепи положението днес. Но дали това ще е достатъчно за победа на президентските избори е съвсем друг въпрос.