На 11 март и страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и САЩ, наложиха нов пакет от мерки срещу Руската федерация във връзка с инвазията ѝ в Украйна. Негативните последици от санкциите вече се усещат не само в Русия, но и на Запад, а инициаторите на ограничителни мерки самите признават, че вредят на икономиките на техните страни.
Ето и основните примери за това как опитите на Запада да навреди на Москва удрят самия него.
Криза с горивата
В САЩ, които забраниха вноса на руски нефт и газ, стойността на бензина се покачва рязко. Цената му достигна исторически нива няколко поредни дни и на 11 март надхвърли 4,33 USD за галон за нормалното гориво, съответстващо на руски AI-92, или около 1,14 USD за литър.
Властите в страната признават, че не могат да спрат галопиращото поскъпване на бензина. „В момента не можем да направим много“, каза президентът на САЩ Джо Байдън в отговор на въпрос по темата.
В същото време проучване, проведено от Американската автомобилна асоциация още преди началото на операцията в Украйна, показа, че три четвърти от американците ще бъдат принудени да преразгледат начина си на живот, ако цената на един галон бензин достигне 5 USD.
Ако делът на руските енергийни доставки в САЩ е малък (например за петрола е само 3%), то за Европейския съюз Москва е ключов доставчик, осигуряващ около 40% от потреблението на газ и почти 30% от петрола. Брюксел се въздържа от забрана на вноса на горива от Русия, но се опасява от подобни действия от някои държави членки.
Руският президент Владимир Путин, коментирайки ситуацията, призова Запада да не обвинява Русия за покачването на цените: „Това е резултат от собствените им грешни изчисления. Всичко, което трябва да доставяме, доставяме на нашите основни потребители както в Европа, така и в други региони на света“, подчерта държавният глава.
Храна
Русия е един от най-големите световни доставчици не само на енергия, но и на храни, а санкциите, които възпрепятстват износа, могат да повлияят негативно на ситуацията с храните по света. Според Агенцията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) още през февруари 2022 г. цените на редица стоки достигнаха "рекордни нива".
Това може да засегне по-специално ЕС, който през 2021 г. е на първо място по внос на храни от Руската федерация (12,5%). FAO предупреди, че могат да възникнат проблеми в бедните държави в Азия, Близкия Изток и Северна Африка, които купуват зърно в Русия и Украйна.
Както отбеляза Путин, западните страни са заинтересовани да продължат доставките от Русия: „Ще им бъде трудно, наистина ще им е трудно да решават задачите си, включително да снабдяват гражданите си с храна, без наше пряко участие“.
Дори Москва да е готова да продължи износа, има проблеми с логистиката. "По-специално с доставчиците на минерални торове", каза Денис Мантуров, ръководител на руското министерство на промишлеността и търговията. На този пазар, припомни Путин, вече се е развила „изключително остра ситуация“ и санкциите ще доведат до "сериозни последици <...> за храната като цяло“.
Други ресурси
Ситуацията около Украйна и наложените срещу Русия санкции се отразяват и на пазарите на други ресурси, важен доставчик на които е Москва.
Исторически нива достигнаха цените на редца метали. Тази седмица цената на един тон алуминий на Лондонската борса за метали за първи път в историята си надхвърли 4000 USD, никелът - 100 000 USD, а цената на паладия се повиши до 3400 USD за унция.
В същото време цените се покачват на фона на поддържане на руските доставки, а в случай на прекъсвания ръстът може да е още по-висок. Така в Южна Африка, която заедно с Руската федерация е най-големият доставчик на паладий (като цяло тези страни заемат 80% от световния пазар), та подчерта, че няма да може бързо да замени доставките от Русия. Ще са необходими месеци и години, за да се увеличат обемите на производство.
Ускоряване на инфлацията
Санкциите срещу Русия ще доведат до ускоряване на инфлацията в държавите, които ги налагат. Например в САЩ потребителските цени нараснаха със 7.9% през 2021 г., което е най-високото ниво от януари 1982 г. В същото време Bloomberg отбеляза, че заради ситуацията около Украйна инфлацията в САЩ може да бъде още по-висока през следващите месеци.
Цените също растат бързо в Европа: на 10 март Европейската централна банка повиши прогнозата си за инфлация в еврозоната за 2022 г. до 5.1% (през декември я оцени на 3.2%). Някои експерти, според Financial Times, прогнозират инфлацията да нарасне до 7%.
В Швеция, която е член на ЕС, но не е част от еврозоната, се очаква потребителските цени да се повишат с 6.5%, следва от прогнозата на най-голямата банка в страната Skandinaviska Enskilda Banken.
Икономическо забавяне
Сегашната ситуация може да доведе до забавяне на глобалния икономически растеж - управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева не изключи, че фондът ще коригира прогнозите си за растеж на БВП заради кризата в Украйна. През януари той прогнозира ръст за годината на ниво от 4.4%, което вече е с 0.5 процентни пункта по-високо под прогнозата за октомври.
Европейската централна банка вече сериозно понижи прогнозата си за растеж на БВП за еврозоната: през 2022 г., според нейните очаквания, икономиката на Общността ще нарасне само с 3.7%. Преди месец прогнозата беше за 4.2%.
"Окончателното въздействие на конфликта и санкциите върху икономиките на техните инициатори е трудно да се оцени", признава председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл. „При толкова мащабни действия <...> са възможни непредвидени и неочаквани последици“. Въпреки това нито САЩ, нито Европа се съмняват в негативния ефект. „Приехме санкции срещу Русия, но трябва да разберем, че нашето селско стопанство, нашата индустрия и много сектори на икономиката ще пострадат“, предупреди френският президент Еманюел Макрон в началото на март.