Притеснени сме, че по нашите полета може да се отглежда внесена от чужбина ГМО пшеница. Това обяви на пресконференция Албена Симеонова от Фондация за околна среда и земеделие.
Тя отчете, че не само майките, които се интересуват от това с какво хранят децата си, но и от фирми, асоциации и движения са се включили в идеята за забрана на ГМО.
Симеонова благодари на Искра Михайлова за подкрепата оказана в миналото и изрази надежда, че и за напред като министър на Околната среда и водите ще работи за чистотата на храните.
Тя заяви, че е доволна от избора на Димитър Греков за министър на земеделието и храните, и изрази надеждата си, че той ще следи стриктно за проблема и ще обърне внимание на малките земеделци. Симеонова подчерта, че и организациите ще контролират изпълнението на законодателството, свързано с био-земеделието и ГМО.
Това, което ни интересува и искаме като граждани и граждански движения е как ще работят и как ще прилагат закона от тези две министерства, завърши Симеонова.
„За Земята“ от 10 години се занимаваме с въпроса за генно модифицирани организми. Последните 2-3 години основният фокус на нашата работа падна основно върху проблема с храните – присъствието на ГМО в храните и присъствието на ГМО по нашите полета, заяви Ивайло Попов от сдружение „За Земята“.
Имаме почти перфектно законодателство, едно от най-добрите в Европейския съюз, но виждам един пропуск в него. Те бяха два до миналата година, когато успяхме да принудим Министерството на земеделието, т.е. комисията по земеделието и горите в парламента да предложи да се приемат най-накрая санкции, заяви Ивайло Попов. Оказва се обаче, че страната ни е голям консуматор на фуражи за животни с генномодифицирани продукти, за които няма контрол. България имаше една „куха норма“ по повод ГМО продуктите до преди това – да забранено е, но когато се случи няма санкции, каза още Попов.
През 2011-2012 година в нашите традиционни проби и изследвания открихме, че има фуражи, които се продават без да бъде обозначено, че има ГМО в тях. Тогавашният министър Найденов лавираше, твърдеше, че преди са били хванати... Целият този скандал показа, че у нас няма контрол при фуражите. Смея да твърдя и че към момента контролът е слаб. Основният аргумент за това е, че това е една скъпа процедура със скъпи тестове и няма бюджет за тях, обясни ситуацията представителят на сдружение „За Земята“.
От няколко години настояваме на се приеме законодателство, което казва, че глобите, събирани от такива нарушения да отиват за контрол. Да се направи анализ на разходите парите да се разпределят за повече тестове.
По думите му, Европа е зависима от внасянето на протеинови фуражи, чиято основна са генетично модифицирани продукти. Той коментира, че България има с какво да замени тези култури - с люцерна, чие производство обаче в момента много е спаднало.
Трябва и да се етикетират храните, произведени от животни, хранени с генномодифицирани фуражи. Това в момента не е задължително в цяла Европа.
Оказва се, че българските лаборатории, които правят изследвания за ГМО, нямат акредитация, нямат и проби на земеделска продукция. Имаме два почти перфектни закона у нас, но липсва контрол, казаха еколози.