Институтът „Фрейзър“ и редица други мозъчни тръстове току-що публикуваха годишния икономически доклад за света. Авторите на доклада измерват икономическата свобода по редица показатели, сред които размер на правителството и данъчно облагане, правна система и права на собственост, стабилни пари, свобода на международната търговия и регулиране.
Това се казва в анализ на председателя на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC-Ричард Ран, публикуван във „Вашингтон Таймс“ и цитиран от БГНЕС.
От 165-те измерени държави първите три са предсказуеми - Хонконг (1), Сингапур (2) и Швейцария (3). И долните - Аржентина (161), Сирия (162), Зимбабве (163), Судан (164) и Венецуела (165) - също бяха предвидими, плюс икономически казуси като Куба и Северна Корея, за които липсват надеждни данни за класация. За съжаление, това е последната година, в която Хонконг ще бъде включен, тъй като данните са отпреди икономическото поглъщане от страна на КНР.
Това, което не беше предвидимо и всъщност напълно неочаквано преди тридесет години, е, че много от бившите страни в Източна Европа, които са били част от Съветския съюз или са били под съветски контрол, се превърнаха в едни от най-свободните и успешни в икономическо отношение държави.
Седемте държави, изброени по-горе, са в първите 20 % от държавите в света по икономическа свобода. Те се нареждат по-високо от много големи държави, които често се считат за икономически свободни, като Германия, Испания, Швеция, Италия и Франция. Повечето от другите бивши комунистически страни, като Полша и Унгария, се нареждат в първите 50 % по икономическа свобода.
В резултат на икономическата свобода реалните доходи също нараснаха бързо, така че повечето от тях вече са със средни доходи - което е рязка промяна спрямо бедността, в която бяха затънали по времето на Съветския съюз. Въпросът е: "Защо те се справят толкова добре?" Всички те са имали някаква форма на пазарна икономика, преди да бъдат завладени или доминирани от Съветския съюз; и след като са преживели социализма или комунизма, те са виждали неговите провали ежедневно. Въпреки цензурата, повечето граждани на тези страни бяха наясно, че животът в Западна Европа и Америка става все по-добър, докато тяхната мизерия продължава година след година с малко подобрение.
Когато Желязната завеса падна, повечето хора в засегнатите страни преживяха рязък спад в икономическото си благосъстояние, защото колкото и лош да беше социализмът, той все пак осигуряваше нисък минимум, а новите частни пазари все още не бяха започнали да функционират. Но много бързо местни и чуждестранни предприемачи усетиха възможностите и започнаха да създават продуктивни предприятия, като например ресторанти.
Тези държави бяха фалирали, така че повечето от регулаторните органи и дори много данъчни служители загубиха работата си. Така нямаше кой да прилага старите разпоредби, а новите правила тепърва щяха да се установяват, така че почти всичко беше позволено. Естония беше може би най-добрият пример за бърза конструктивна промяна. Когато страната получи пълна независимост през 1991 г., народът ѝ избра един блестящ млад професор по история, Март Лаар, който обичаше да казва, че единствената книга, която някога е чел по икономика, е "Свободен да избира" на Милтън Фридман.
Г-н Лаар каза, че това му звучи добре, така че естонците продължиха и го направиха. Както се очакваше, международните бюрократи от Световната банка, МВФ и отделите за външни работи на големите държави препоръчаха да не се пристъпва към икономическа свобода. Но новите лидери като г-н Лаар разбираха, че тези организации се опитват да защитят старите си правомощия и територия, поради което съветите им често бяха правилно пренебрегвани.
След като работих в редица страни в икономически преход, бях изумен колко много млади икономисти, които срещнах там и които никога не бяха излизали от родните си страни, бяха успели да се сдобият на черния пазар с копия на трудовете на Фридман, Хайек и други икономисти, занимаващи се със свободния пазар. В по-голямата си част те отхвърляха препоръките на кейнсианците и икономистите социалдемократи, защото, както често ми казваха, техните идеи бяха твърде близки до политиката на командване и контрол на социалистите.
Томас Джеферсън е казал, че за да се запази свободата, са необходими революции на всеки 25 години. Той е разбирал, че бюрокрациите - дори и с добри намерения - стават задушаващи и потискащи и от време на време трябва да бъдат изхвърлени и да се започне наново. Това се случи с бившите комунистически и социалистически държави - парите свършиха и бюрократите напуснаха или бяха уволнени. Валутите станаха безполезни, тъй като нямаха подкрепа и липсваше полиция, която да следи за спазването на данъчното законодателство - което означаваше, че държавните дългове не могат да бъдат изплатени и трябваше да бъдат отписани.
И до днес много от бившите социалистически страни имат едни от най-ниските съотношения на дълга към БВП в света и са много по-стабилни във фискално отношение от повечето големи държави. По време на световна финансова криза те ще са последните, които ще фалират или ще прибегнат до хиперинфлация. Повечето държави въведоха по-разумни нови данъчни системи с ниски или дори плоски данъчни ставки. В България има обикновен плосък данък от 10 % както върху корпоративния, така и върху личния доход.
В много страни бюрократичният пласт отново бавно се разраства, както от вътрешния натиск за „програми“, така и от чужди правителства и международни организации, които се опитват да наложат правила, унищожаващи свободата – всичко това в името на опазването на околната среда и борбата с финансовите измами. Възстановяването на икономическите свободи може да изисква нови революции.