Хората над 40-годишна възраст много добре си спомнят времената, когато отиваха до близката бакалия да си купят лимонада с празни шишета, за да ги заменят с пълни. През 70-те и 80-те години на миналия век замяната на „празно за пълно“ беше част от ежедневието. Празните бутилки се събираха в касетки и се връщаха в съответния завод, където се миеха машинно, а след това отново се пълнеха с лимонада, сок или бира.
Ако тогава – в края на миналия век, шишетата се събираха за повторна употреба, то днес целта е съвсем друга – рециклирането на амбалажа. Разбира се, това е възможно благодарение на наличието на редица нови технологии, които позволяват суровината, която е била вече един път използвана, не да се хвърли и да замърсява околната среда, а да се рециклира и използва наново.
Основният проблем днес е изхвърлянето на ден на милиарди пластмасови бутилки, кенове и стъклен амбалаж. Основен замърсител остава пластмаса. Европейският съюз се опитва да се бори с него като ангажира страните членки на Съюза да въведат поетапно т.нар. „депозитна система“ – до 2025 г. България трябва да рециклира 75% от пластмасовия амбалаж, а до 2030 г. – 90%. Към днешна дата – септември 2022 г. страната ни рециклира около 20%. Този факт само по себе си говори, че вече сме изпуснали крайните срокове.
Какво представлява депозитната система
За разлика от събирането на амбалаж през 70-те и 80-те години на миналия век е, че днес се акцентира върху събирането и преработването най-вече на пластмасов амбалаж и кенове, а събирането му става чрез автомати. Последните са разположени в търговски центрове, веригите супермаркети или малките квартали бакалии. В трите типа магазини са разположени 3 различни типа машини за събиране на амбалажа, като разликата им е основно в големината. Поне така е в Латвия, която въведе депозитната система на 1 февруари 2022 г. Това, на което трябва да се обърне внимание е, че може да се връщат бутилки само с баркод на съответната държава. В случая Латвия. Ако поставите бутилка например от България, Румъния, Чехия, то машината не я приема и ви я връща. Всички неприети бутилки ги изхвърляте в съседен контейнер. Това също е вид разделно събиране на отпадъци, респективно е по-лесно за досортиране и последващо рециклиране.
Следващата стъпка е машината да „смачка“ пластмасовите бутилки и кеновете, а стъклените се сортират по форма.
Следва плащането. За всяка приета от машината бутилка в Латвия се плащат по 10 евроцента. След като бутилките, които връщате са приети от системата, тя издава касов бон. Ако сте върнали 15 бутилки, получавате 1.50 EUR.
Защо именно 10 евроцента? При депозитните системи е важно депозитът да не е твърде малък, тъй като това няма да е достатъчен стимул за хората да връщат бутилки. Не е опция и прекалено високият депозит, например от 50 евроцента, тъй като ще се замразяват твърде много пари в опаковки. „За нас беше много важно да определим и колко е голям депозитът в съседните страни, например в Естония. Ако при нас депозитът беше 20 евроцента, може би естонците щяха да идват при нас, за да рециклират“, казва Микс Стуритис изпълнителен директор на DIO (Depzita iepakojuma operators).
С въпросната бележка, която машината издава, човек може да отидете на касата на супермаркета и да му осребрят сумата. Другият вариант е тя да му бъде приспадната от сметката му при покупка.
Какво се случва с вече приетите от машините бутилки? Те биват извозвани в завод, който се намира на около 1 час път с кола от центъра на Рига. „В него могат да бъдат обработвани на ден до 3.5 млн. бутилки. Към днешна дата се преработват 1.5 млн. бутилки. Най-голямо количество амбалаж се извозват към завода в понеделник и първия работен ден след празници. Следва досмачкване на пластмасовите бутилки. Стъклените бутилки от бира и безалкохолни напитки, които представляват 23% от всички опаковки, се сортират по марки и им се връщат. Останалите се чупят, като се сортират по цвят на стъклото – бяло, зелено и кафяво“, обяснява Стуритис.
За пръв път депозитната система е въведена през 1984 година
От Швеция. Следва Исландия през 1989 г. и Финландия – 1996 г. В началото на XXI в. тя е възприета от Дания (2002 г.) и Естония (2005 г.). С наближаването на крайния срок поставен от ЕС за въвеждането ѝ, процесът по внедряване се ускорява и така за последните 2 години тя е въведена още в Латвия, Ирландия, Малта, Румъния, Словакия. Плановете са през 2023 г. депозитната система да заработи в Шотландия, Унгария, Турция и Гърция, а година по-късно и в Англия. Към днешна дата 12 държави-членки на ЕС са въвели депозитната система, а в 13 други текат дебати по темата.
Огромни ползи от депозитната система само за 8 месеца
Макар Латвия да я въведе на 1 февруари тази година, резултатите от нея са налице. Годишно населението на страната, което е 1.9 милиона души, използва 450-500 млн. опаковки. До момента са събрани 121 млн. опаковки от общо продадени за същия период 187.7 млн. опаковки. От тях 46% са PET опаковки, 26% метални кенове, 28% са стъклени бутилки.
„Системата работи много добре. Движим се по план. През август процентът на събиране беше 77%. Нашите изчисления за първата година предвиждаха да бъдат събрани 70% от бутилките. Така че резултатът, който постигнахме, е много добър. Целта ни за следващата година е 90% събиране", казва Стуритис.
Рекламната кампания също е изиграла отлична роля – 97% от латвийците знаят за съществуването на машините за връщане на амбалаж, а 61% ги използват.
Развитието на депозитната система в Латвия ще продължи. „От 2023 г. ще събираме бутилки и от алкохол, а не само от бира. Така ще се сме втората държава след Финландия“, каза Лаура Антейна, заместник-генерален директор на Държавната служба по околна среда Reloop, която контролира процеса по работа на депозитната система. При нейното внедряване най-голям е бил проблема при въвеждане на машините в малките търговски обекти, където липсата на достатъчно място е пречило на монтирането на автоматите, които приемат бутилките.
За 7 месеца голяма част от латвийците са развили навика, отивайки до магазина да пазаруват, да си върнат празните бутилки. „За търговците това е спомагателен ангажимент, но не е така за клиентите. Автоматите за връщане на бутилките вече са търсена стока, както млякото например. Потребителят вече оценява даден магазин и по това дали машината за връщане на бутилки работи. В случай, че тя не работи, той ще отиде в друг магазин“, казва Стуритис.
Цената на горивата и депозитната система? Безспорно поскъпването на горивата се отразява и на този бизнес. „Увеличи се цялата цена логистиката на дейността ни. Инфлацията също се отразява, но не повече, отколкото на всеки друг бизнес. Депозитната система не разчита толкова много на потреблението на енергия, тъй като при обработката на отпадъчните бутилки и подготвянето им за рециклиране не се ползва много енергия“, коментира Стуритис.
На 20 септември латвийското правителство одобри и първата стъпка за разширяване на депозитната система. Вече е ясно от началото на 2023 г. какви нови опаковки ще бъдат рециклирани. Алкохолните коктейли също ще влизат в системата, независимо от съдържанието на алкохол в напитките. Всички алкохолни напитки, които се опаковат в кенове или PET бутилки ще бъдат включени в депозитната система.
Латвия е отличен пример за това как максимално бързо и с максимални ползи може да заработи депозитната система. Къде обаче е България? От международната организация с нестопанска цел Reloop, която индустриалния сектор, правителствени и неправителствени организации, споделящи обща визия за кръгова икономика, са водени разговори през тази година с предишния министър на околната среда. Въвеждането на депозитната система беше част и от платформата на коалиционните партньори в последния редовен кабинет. Към момента някои големи компании, сред които са и част от бутилиращите заводи, лобират за въвеждането на депозитната система. Към тях се присъединяват и някои организации за оползотворяване на отпадъци. Всичко обаче е много начален етап. Дори нямаме точна статистика за това какво количество стъклен и пластмасов амбалаж събираме и рециклираме. Последните данни на Eurostat от 2019 г. сочат, че рециклираме 50.6% от пластмасовите опаковки.