Често говорим за кръгова икономика. Всеки от нас има своя представа за това какво точно представлява тя и каква е неговата роля в нея. Накратко
кръговата икономика
е насочена към удължаване жизнения цикъл на продуктите. Това включва, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. От тази част на кръговата икономика редица държави все по-често използват рециклирането като начин за намаляване на отпадъците. Депозитната система играе важна част от това рециклиране. „Никой не знаеше какво е количеството на отпадъците преди въвеждането на депозитната система, сега всяка бутилка има свой код и може да се проследи“, коментира Анна Ларсон, директор на платформата Reloop Europe първите резултати от въвеждането на депозитната система в Латвия на 1 февруари 2022 г.
„Депозитната система е единствената, която гарантира кръговата икономика. Постижимо е 90% събиране на всички опаковки, което оказва сериозно влияние върху замърсяването на околната среда. Депозитната системата намалява въглеродния отпечатък, защото един камион събира всички видове опаковки, но и хората ги връщат в най-близките за тях магазини, допълва Ларсон по време на представянето на специалните машини, които са поставени в търговски центрове, големи супермаркети и квартални магазинчета в Латвия.
Европейският съюз има точно разписана директива за въвеждането на депозитната система. Тя трябва да бъде въведена поетапно в държавите-членки до 2025 г., като до въпросната година България трябва да рециклира 75% от пластмасовия амбалаж, а до 2030 г. – 90%. Към днешна дата – октомври 2022 г. страната ни рециклира около 20%.
Защо депозитната система е толкова важна?
Ефектът ѝ за околната среда е не само от разделното събиране и рециклиране на пластмаса, стъкло и кенове. „Депозитната система намалява с 25% транспортните разходи за рециклирането, защото смачкването им на момента от машината, която приема амбалажа, свива обема за товарене и превозване", пояснява Ларсон. По думите ѝ по този начин се намалява с 30% и въглеродният отпечатък върху околната среда.
Така например, от 2023 г. Латвия ще разшири обхвата на депозитната система. “Планираме да включим нови опаковки, което ще доведе до допълнителни ползи за опазването на околната среда и борбата с климатичните промени. Големият ефект ще дойде с включването на бутилките от твърд алкохол в механизма на връщане на този амбалаж срещу пари, но това е стъпка, която ще дойде на по-следващ етап“, каза пред журналисти Лаура Антейна, представител на Министерството на екологията на Латвия.
Депозитната система променя навиците на пазаруване
Да купиш продукти в PET или стъклен амбалажи и след това да го върнеш на съответното място и да получиш пари срещу това определено променя начина на мислене. Оказва се, че депозитната система има конкурентно предимство, заключават експерти, в държави, в които системата е въведена. „Клиентите дори спират да купуват от магазини, които не предлагат обратен прием на опаковките, и започват да пазаруват там, където се предлага подобна възможност", казва Микс Стуритис изпълнителен директор на DIO (Depzita iepakojuma operators). Причината е, че разписката за парите може да се ползва само в магазина, където е предадена опаковката, или в друг обект на веригата супермаркети. Така хората предпочитат да върнат опаковките и веднага да похарчат парите от тях в магазина.
Само 8 месеца след въвеждането на депозитната система в Латвия 97% от латвийците знаят къде има машини за връщане на опаковките, а 61% ги използват активно.
Любопитни факти за депозитната система
1. При PET бутилките, в които се съхраняват почти всички марки вода и газирани напитки, 58% събираемост е равна на 42% рециклиране.
2. 42% от всички напитки на пазара се продават в PET контейнери, като 41,5% са за еднократна употреба, а едва 0,6% са за многократна.
3. Производството на кен от рециклиран алуминий използва едва 5% от енергията, необходима при употребата на първична суровина. С енергията, спестена от един рециклиран кен, може да се гледа 3 часа телевизия.
4. В депозитните системи не участват опаковките от мляко, по-гъстите плодови и зеленчукови сокове. Причината е санитарна хигиена. Исландия обаче вече разработва начин да включи и тях в депозитната си система.
5. Пластмасовите торбички и пластмасовите сламки не подлежат на рециклиране.
6. 35% от опаковките на пазара не могат да се рециклират.