Ако не бъдат удължени компенсациите за електроенергията на бизнеса за следващата година, ще има драматични последици за българската икономика. И това ще се случи в много кратък период от време. Това каза пред Economic.bg главният изпълнителен директор на „КЦМ 2000“ Румен Цонев. Според него помощта за бизнеса е от решаващо значение за овладяването на инфлацията, която иначе би скочила още повече. Без такава пък – освен по-драстично поскъпване на цените – вероятно ще последва и спиране на производства, каквито случаи вече има.
Действащата в момента схема за компенсация на бизнеса заради скъпия ток приключва в края на годината. По-рано тази седмица Комисията по енергетика в парламента гласува удължаването ѝ през цялата 2023 г., като смъкна максималния праг на сумата за плащане от 250 на 200 лв. за всички фирми. Предстои решението да бъде гледано в пленарна зала.
Навременното компенсиране – по какъвто и да е механизъм – е задължително, тъй като ако това не се случи, последствията за българската икономика ще бъдат отрицателни“, изтъкна Румен Цонев, отчитайки действията на депутатите.
Той обаче напомни, че има и други механизми, които биха могли да доведат до диференциран подход към различните потребители на електроенергия. Такива схеми работят в цяла Европа, като беше направен опит за прокарването им и в България. Въпреки че имаше внесено предложение в енергийната комисия, то така и не бе прието. Румен Цонев обясни, че по-правилно е формулата за компенсация да бъде базирана на това по какъв начин цената на електроенергията се отразява върху икономическата ефективност на всеки стопански субект.
„Това е най-правилният начин за компенсиране, но за да се случи това нещо, са необходими още доста стъпки. Затова днес сме доволни от начина, по който към момента въпросът е предложен да бъде решен в Народното събрание.“
И докато проблемът със скъпия ток донякъде е овладян, към момента няма индикации да се предвижда помощ по линия на другите енергоносители. По отношение на газа например, чието поскъпване е сред основните двигатели на инфлацията, въпреки скорошния спад на цените му, експертите очакват цените на борсите отново да тръгнат нагоре.
Да, ще трябва да се помисли. Въпросът е откъде биха могли да се случат всички тези компенсации“, отбеляза Цонев. Според него дългосрочният договор на страната ни с Азербайджан ще помогне за диверсификация на доставките и в крайна сметка ще допринесе за постигането на „нива, които са пазарни за Европа“.
„Оказва се, това (природният газ) е един от двигателите на повишената инфлация. Другият двигател са повишените цени на петрола, на бензина и дизела. Ако тези цени бъдат овладени, според мен, занапред ще е овладян и инфлационният натиск.“
По отношение на опасността от спиране на производства, директорът на Комбината за цветни метали обясни, че това е логична реакция от страна на енергоемките предприятия, когато цените скочат много и неоправдано. Затова и не е изненада, че по време на енергийната криза:
Има намалено производство, има и затворени предприятия“, посочи той.
„През определени периоди от време ние също бяхме спрели производството си, когато цените на електроенергията бяха твърде високи. Няма как стопанските субекти да не реагират на външната среда“, обясни Цонев.