Плановете за ограничаване на емисиите от въглищните централи и поетапното им извеждане от експлоатация остават без промяна. 2038 година ще бъде крайният срок за закриване на производството, а мащабното му ограничаване трябва да се случи до 2035 г. Още пред 2025 година производството от централи, работещи на лигнитни въглища, трябва да е рязко ограничено до 8 TWh, като след 2030 г. ще останат да работят минимален брой блокове, които ще се натоварват повече през зимата и лятото, пише "Сега".
Това е записано в новия вариант на плана за справедлив преход на Стара Загора. Плановете на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил, които ще бъдат засегнати най-силно от декарбонизацията, бяха публикувани днес за обществено обсъждане. Това е вторият вариант на плановете, който се публикува. Преходният вариант на документите бе публикуван точно преди година, а сравнението между документите не показва съществени разлики извън изтриването на отделни пасажи покрай решението на Народното събрание да задължи правителството да предоговори плана за възстановяване и устойчивост в частта декарбонизация на енергийния преход. В останалата си част документите съдържат много малко добавки и доразработване на отделни раздели. В същото време България вече загуби близо 100 млн. евро заради непредаването в срок на плановете в Брюксел.
Авторите на плановете явно са били затруднени от липсата на яснота какво точно ще пише в плана за възстановяване и устойчивост, като изцяло са избегнали позоваване на заложените в него цели за намаляване на въглеродните емисии от въглищните централи. Вместо това в плана се цитира подготвяната от Комисията за енергиен преход пътна карта за климатична неутралност. “Според предварителните резултати от моделирането производството от електроцентрали, работещи на лигнитни въглища, се очаква да бъде около 8TWh през 2025 г. и около 2 TWh през 2030 г. със съответното намаление на производството от лигнитни въглища”, се казва в документа. При дебатите в НС в началото на годината за съдбата на централите сходни нива се представяха за катастрофални. Тогава депутатът от ГЕРБ Делян Добрев изчисли, че орязване с 40% на емисиите би довело до намаляване на производството до 10, 4 TWh през същата 2025 г. “10,4 TWh са 1190 MW инсталирана мощност, натоварена на 100%. А имаме приблизително 5000 MW електроцентрали! Тоест бихме могли да кажем, че ще затворим 76,2% от въглищните централи в България”, коментира тогава Добрев. Вече стана ясно обаче, че правителството Денков-Габриел ще работи за промяна на взетото от НС решение за отказ от изпълнение на този ангажимент.
В частта с конкретни мерки плана за териториален преход на Стара Загора предвижда финансиране на 3 вида дейности - енергийни проекти в посока неутралност към климата, социална подкрепа за заетостта и разнообразяване на местната икономика. Промените в тях са съвсем малки. В частта подкрепа на големите предприятия в региона е предвидено предприятията, които ще бъдат подкрепяни, да бъдат избрани допълнително чрез прозрачна процедура, която щяла да бъде приключена преди одобряването на плановете. Посочени са конкретни показатели, на които големите предприятия ще трябва да отговарят. По-подробно в новата версия на плана са разработени допълнителните инвестиции, които ще дойдат за сходни цели от други програми и инструменти за финансиране. За сметка на добавките някои полезни таблици са изчезнали от документа. Проектът на план се пуска за обществено обсъждане без индикативно разпределение на финансовия ресурс по отделните стълбове.