Депутатът от Коалиция за България Мая Манолова пусна във Фейсбук платформата си като кандидат за лидер на БСП.
Манолова е убедена, че промяната в БСП е възможна, макар и закъсняла.
Въпреки успехите в международен план, тя смята, че за да бъде оценена промяната като успешна, не е достатъчно да ни признават и уважават навън и да намираме формула, за да се включваме във властта в страната.
След 2006 г. нямаме победа в никакви избори. Партията претърпя 8 поредни загуби. В тази ситуация най-важният критерий за успеха на промяната е връщането на БСП на пътя на победата. Поемам ангажимента и отговорността да го постигна, заявява Мая Манолова.
Тя обещава многопосочна промяна:
1. В идеен план – приближаване към лявата ни същност, най-вече в практическата политика и в кадрите, с които изграждаме публичния си образ.
2. В коалиционен план – реално партньорство и разширяване на сегашната коалиция, но без компромиси с идентичността ни.
3. Във взаимодействието с други политически субекти – активен диалог и сътрудничество за участие в управлението, но само при пълна прозрачност на отношенията, при ясни, а не задкулисни договорености.
4. В отношенията с гражданското общество – максимално разширяване, но без загуба на собствената ни физиономия. Вместо граждански квоти – граждански номинации, предложени от организациите, имащи реална тежест в обществото и широка подкрепа сред избирателите.
5. В медиен план – цялостно преосмисляне и препозициониране на медийния образ на партията към модерност, адекватност и нов тип социална отговорност пред обществото. БСП трябва да е привлекателна и ефективна партия, която е запазила човешкото в себе си, а не се шлифова само като машина за власт. Хората освен да видят лицата ни, искат да усетят и сърцата ни.
6. В организационен план – най-важната промяна:
- Статутът на отделния социалист ще зависи от качествата му, от авторитета и обществената подкрепа за него, от постиганите в изборите резултати.
- Отговорността. Ще се поема реално, а не декларативно. Който влошава изборните резултати, ще минава назад, за да дойде друг, можещ повече.
- Номинациите. Отдолу нагоре – реално, а не режисирано.
- Изборът на партийни органи. Ще осигуря условия за истинско и честно състезание. Без списъци за кого да се гласува и кой да бъда задраскван.
- Екипността в ИБ. Да, но не за сметка на представителността. Регионите да имат свое присъствие. Не бива зони в партията, формирани около отделни авторитети или идейно-политически нюанси, да възприемат изборите като кауза не на цялата, а на част от партията заради това, че не се чувстват представени в тясното или в по-широкото й ръководство.
- Решенията. Ще се утвърждават в легитимните за партията формати и органи. Ще се обсъждат, а няма просто да се съобщават.
- Вътрешната опозиция. Ще я приобщавам, вместо да я изолирам.
- Различното мнение. Ще се опитвам да го печеля на своя страна или поне да взимам полезното от него. А когато не успявам, няма да го обявявам за враг.
- Диалогът в партията. Ще бъде реален, което означава не само да се слушаме, но и да се чуваме.
- Разноговоренето. Ще създам атмосфера то да се случва вътре в партията, за да не изтича по неполезен начин в медиите.
- Младите в партията. Пълно доверие, но и взискателност. Не е достатъчно да ги учим как да пишат европроекти, трябва да знаят и историята на партията, от която да черпят поуки, вдъхновение, мотивация.
С тези най-важни ангажименти и отговорности и с разработен и изпълнен конкретен план за реализацията им, още в следващите месеци ще възстановим принципите и нормите на партиен живот от времето, когато БСП печелеше победи. И това придава важно значение на фигурата на лидера.
Социалистите са изморени от загуби. Хората от страната искат една мощна левица, с нови възгледи, нов смисъл и най-важното – с възможност да отстоява на избори своите идеи. Левица, която не бяга от битките, а ги води докрай. Левица, която отстоява своите принципи, а не затъва в блатото на постоянния компромис. Това ще рестартира активността и инициативността на хилядите ни членове, активисти и кадри, което по естествен път ще подобри влошеното ни организационно здраве. А когато един политически организъм е здрав, ще може да постига и реални, а не само морални победи.