Преди години киберизмамите изглеждаха лесни за разпознаване – имейли с лош превод, съмнителни линкове и обещания за лесни печалби. Днес това вече не е така.
Измамниците не атакуват компютрите ни - атакуват доверието ни. Представят се за наши деца, родители, приятели, колеги, банкови служители или куриери. Пишат с перфектен български език, използват истински снимки, копирани профили в социалните мрежи, а все по-често и изкуствен интелект, който може да имитира човешки глас и поведение.
Само едно съобщение: "Телефонът ми се счупи, пиши ми тук", едно обаждане от "банката" или една привидно безобидна молба за помощ могат да струват спестявания, лични данни, а понякога и спокойствието на цели семейства.
Защото най-опасните измами вече не разчитат на технически трикове, а на емоции – страх, съчувствие, доверие и усещане за спешност.
Ръст на киберпрестъпленията - кои са най-честите измами? Отговаря директорът на дирекция "Киберпрестъпност" към ГДБОП Владимир Димитров.
„Огромна част от киберпрестъпленията се извършват от организирани престъпни групи, които са се специализирали в това. С преместването на живота ни в дигиталното пространство , това води и до киберпрестъпления. Жертви на киберпрестъпления стават от деца до възрастни и хора от всякакви професии”, обясни експертът.
Киберпрестъпниците таргетират човешките слабости - самота, търсене на близост, бърза печалба и т.н., уточни той. "Всеки ден имаме случаи на жертви на инвестиционни измами. Най-ниските суми при тези измами варират от 10 000 евро до 100 000 евро, жертвите дори теглят кредити, за да ги инвестират. Получаваме информация къде са отишли парите, най-често се касае за "сламени хора" или мулета", стана ясно от думите на Димитров.