Европейският проект VIC (Virtual inovations consortium – консорциум за виртуални иновации) си поставя амбициозната цел да подготви ново поколение специалисти за дигиталната икономика чрез иновативни магистърски програми, обучения и тясно сътрудничество с бизнеса. Проектът, в който участват водещи европейски университети, сред които Политехническият университет в Милано, както и българският RAS Institute, вече получи престижния STEP Seal за стратегическото си значение за Европейския съюз. Как се развива инициативата, какви възможности открива за студентите и компаниите и как Европа може да навакса технологичното си изоставане в сфери като изкуствения интелект и разширената реалност. Пред ФАКТИ говори Сесилия Болонези, изследовател в Politecnico di Milano и партньор по проекта VIC.
– Г-жо Болонези, бихте ли представили накратко развитието на проекта VIC, в който Политехническият университет в Милано е партньор? В проекта участва и българският RAS institute. VIC получи знака за качество STEP в признание на стратегическото си значение за Европейския съюз. Смятате ли, че проектът постига целите си, особено в контекста на технологичното изоставане на ЕС спрямо световни лидери като САЩ и Китай?
– Една от основните цели на проекта VIC е създаването на магистърска програма, която да се преподава паралелно в три университета в Италия, Испания и Португалия, както и модули за дистанционно обучение и интензивно лятно обучение. Всички те целят да доближат студентите до реалните потребности на индустриите, разчитащи на дигиталните технологии. По този начин проектът цели да преодолее недостига на технологични умения, който все още представлява сериозно предизвикателство.
Проектът вече достигна първия си важен етап. Тъй като VIC е с продължителност четири години, би било преждевременно да се каже, че всички негови цели вече са изпълнени. Въпреки това съм уверена, че се развива в правилната посока. Сътрудничеството между партньорите, съчетаването на академичния и индустриалния опит, както и фокусът върху разработването на образователни програми с висока практическа стойност показват, че проектът изгражда стабилна основа за дългосрочен успех.
– В началото на проекта VIC бяха стартирани три пилотни инициативи съвместно с индустриални партньори: виртуална реалност при луксозното производство в Sice Previt S.p.A., виртуална реалност за вземане на решения и проектиране в RFI (Италианската железопътна инфраструктурна компания), както и инструменти за оценка на устойчивостта в рамките на научен проект, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на Италия, насочен към строителния сектор. Година по-късно кои компании или индустрии проявяват интерес към сътрудничество с проекта или към предлагане на стажантски позиции?
– Една от ключовите цели на проекта е именно ангажирането на индустриални партньори. Всъщност Работен пакет 6 (WP6) – VIC4Industry – е изцяло посветен на идентифицирането на компании, които желаят да бъдат близо до иновациите, създавани от партньорите по проекта и висшите учебни заведения, както и да предоставят стажантски възможности на студентите. Това е истинско партньорство от типа всички печелят, което носи ползи както за бизнеса, така и за младите специалисти.
Освен университетските лаборатории, които вече работят активно в областта на дигиталните технологии, компаниите, с които осъществихме контакт чрез информационната и комуникационната кампания на проекта, демонстрират изключително положително отношение и готовност за сътрудничество. На този етап не се откроява един доминиращ сектор. Нашата мрежа обхваща широк спектър от индустрии – фармацевтика, машиностроене, производство, както и културните и творческите индустрии.
Бързото развитие на изкуствения интелект допълнително увеличи търсенето на умения, които в момента липсват в много от тези сектори. Именно младите дипломирани специалисти често притежават най-актуалните знания за нововъзникващите дигитални технологии и могат успешно да подпомогнат компаниите в процесите на дигитална трансформация и иновации.
– Кои бизнес сектори виждат най-голям потенциал в използването на технологиите за виртуална реалност (XR)?
– Основното предназначение на XR технологиите е да позволяват симулиране на различни сценарии с прогнозна цел. Навсякъде, където даден процес, среда или управленско решение могат да бъдат предварително моделирани чрез симулация, XR технологиите намират своето приложение.
Ако се насоча към областите, които са най-близки до моята експертиза, виждам огромен потенциал в сектора на недвижимите имоти, където XR позволява моделиране на сгради и градски пространства още преди тяхното изграждане. Също така технологията има сериозно приложение при оценката на въздействието върху околната среда, където могат да бъдат тествани и визуализирани различни сценарии, както и при анализа на климатичните фактори, влияещи върху конкретни територии. Това обаче са само част от многобройните възможни приложения.
Не смятам, че в Европа има един безспорен лидер в областта на XR технологиите. По-скоро наблюдавам различни подходи и различна степен на внедряване в отделните държави, съобразени с техните индустриални потребности и национални приоритети. В много случаи XR решенията се разработват именно да подпомагат силните страни на местната индустрия. Така в Европа се оформя разнообразна и динамична екосистема, вместо един доминиращ модел.
– На какъв етап се намират в момента магистърската програма, Лятното училище и онлайн обучителните курсове, които се разработват в рамките на проекта VIC?
– Докато програмата за напреднало обучение вече е в ход, магистърската програма ще стартира през септември, като в момента приемът на кандидат-студенти е отворен.
– Имат ли българските компании възможност да се включат в проекта като организации, които да приемат завършили някоя от образователните програми на VIC на стаж или работа?
– Разбира се. Всъщност приемането на студент, завършил магистърската програма на VIC, представлява отлична възможност за всяка компания. Образователната екосистема на VIC включва магистърска програма преподавана три отделни един от друг университета в Испания, Португалия и Италия, които предоставят на студентите международно и интердисциплинарно обучение.
По време на следването си те се обучават в различни академични среди, запознават се с разнообразни индустриални екосистеми и придобиват богат международен и културен опит. Това ги подготвя изключително добре за предизвикателствата на дигиталната икономика.
За компаниите предоставянето на стажантски позиции на студенти от VIC е отличен начин да привлекат висококвалифицирани млади специалисти с модерни компетентности в областта на дигиталните технологии и с ясно изразена международна перспектива. Това е взаимноизгодно партньорство – студентите придобиват ценен практически опит, а компаниите получават достъп до нови знания, свежи идеи и иновативен подход.
– Предвидени ли са стипендии за някоя от трите образователни програми на VIC? Има ли възможности за платени стажове или други форми на финансова подкрепа?
– Да, предлагат се стипендии и за трите предлагани типа обучения, що се касае до стажовете, зависи от конкретното споразумение с всяка компания. За съжаление, проектът не предлага финансова подкрепа за стажовете.
– Освен технологиите за разширена виртуална реалност (XR), кои други технологични направления се нуждаят от по-големи инвестиции и/или регулаторна подкрепа, за да бъде Европейският съюз по-конкурентоспособен в цифровата икономика?
– Надпреварата в областта на изкуствения интелект (AI), а в по-широк план – управлението и стратегическото внедряване на AI, ще бъде определяща за бъдещето на Европа. В една глобална конкуренция, в която не можем да си позволим да бъдем само наблюдатели, Европейският съюз трябва да заеме активна позиция.
Тази надпревара неизбежно включва и изграждането на центрове за данни на подходящи места, което поставя важни въпроси за достъпа до критични ресурси – най-вече водата. Днес технологичното развитие вече не може да бъде разглеждано отделно от устойчивото развитие. Всяка стратегия за иновации и цифрова трансформация трябва да отчита както екологичните, така и социалните последици.
Европа трябва уверено да следва собствен път, като намери баланса между технологичния напредък и устойчивото развитие. В същото време е необходимо да бъде внимателна към влиянието и конкурентния натиск от държави извън Европа, така че да съхрани своя технологичен суверенитет и способността си да създава иновации в един бързо променящ се глобален свят.
---------------------------------
Сесилия Болонези е доцент в Департамента по архитектура, изградена среда и строително инженерство (ABC) към Политехническия университет в Милано (Politecnico di Milano). Научната ѝ дейност е фокусирана върху дигиталното моделиране, BIM и HBIM технологиите, геодезическите заснемания и прилагането на потапящи (immersive) технологии в архитектурата, инженерството и опазването на културното наследство.
Изследванията ѝ са фокусирани върху 3D дигитализацията, цифровите двойници (Digital Twins), виртуалната и разширената реалност (VR/XR), както и интегрирането на изкуствения интелект (AI) и Интернет в процесите на проектиране и строителство. Особен акцент в работата ѝ е създаването на връзка между архитектурното представяне и съвременните изчислителни (компютърни) методи. В Политехническия университет в Милано тя има водеща роля в координацията на научноизследователската и преподавателската дейност, свързана с развитието на дигитални компетентности и потапящи виртуални среди. Била е и научен директор на лабораторията по дигитално моделиране LaborA.
Сесилия Болонези участва активно и в международни научноизследователски и образователни инициативи, сред които европейският проект VIC (Virtual Innovation Consortium), в който представлява Политехническия университет в Милано. В рамките на проекта тя отговаря за изграждането и развитието на партньорства с бизнеса и индустриалната екосистема.