На днешния ден преди 25 години беше обявено създаването на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).
Учредители на Съюза на демократичните сили през декември 1989 година са организациите Клуб за гласност и демокрация, Независимо сдружение „Екогласност“, Конфедерация на труда „Подкрепа“, Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива“, БРСДП (о), БЗНС Никола Петков. По-късно към съюза се присъединяват организациите Радикалдемократическа партия, Зелена партия, Демократическа партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократичен фронт.
Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран Желю Желев. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.
В периода януари - март 1990 г. СДС участва в Кръглата маса, очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България. Сред нейните основните решения е свикването на велико народно събрание, което да изготви и гласува нова конституция на България. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г.
На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. Самите избори са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата БСП, като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран.
В организацията настъпва сериозен разрив при гласуването на проекта за Конституцията на Република България в 7 велико народно събрание. 39 души от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект. Конституцията въпреки това е приета и влиза в сила.
Следващите избори на 13 октомври 1991 г. са спечелени от СДС с малка разлика пред БСП. Съюзът съставя самостоятелно правителство начело с Филип Димитров, което е подкрепено в парламента от Движението за права и свободи. Димитров подава оставка на 28 ноември 1992 г. след неуспешен вот на доверие и СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото народно събрание.
Парламентарните избори през декември 1994 г. са спечелени от БСП с абсолютно мнозинство, а СДС получава 69 места в 240-местния парламент. На 30 април 1995 г. председател на СДС става Иван Костов.
На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на Българската социалистическа партия да състави ново правителство след оставката на предишното с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент Петър Стоянов, който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи Николай Добрев, на когото е възложено да състави ново правителство. На 4 февруари Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство.
Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски и са насрочени предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г. Оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство - първото след 1989 г., което изкарва пълен мандат.
На конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 г., СДС променя своя статут
и се превръща в единна партия
с изборни органи. Партиите в дотогавашната коалиция, които са 15 на брой, получават статута на присъдружни организации.
Официалното честване на 25-та годишнина на политическа партия Съюз на демократичните сили ще бъде в 12.00 часа, съобщиха от синята партия.
Шествие ще тръгне ота пл. Славейков (при паметника на Пенчо и Петко Славейкови към ул. Раковски 134.