„Напредъкът на България в съдебната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност е бавен." Това е основното заключение на Европейската комисия в доклада за страната ни по механизма за сътрудничество и проверка, съобщава „Труд", като се позовава на свои източници от Брюксел. Все пак според тях документът е по-малко критичен от очакваното.
Посочени са същите две слабости, които фигурираха и в евродоклада от 2014 г. - бягствата на осъдени и несъвършената система за случайно разпределение на делата в съда.
Положителни са оценките за главния прокурор Сотир Цацаров и в трите глави от доклада - по съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност. Но не са такива за Висшия съдебен съвет ( ВСС), за изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието и за законодателите. Към тях са насочени главните очаквания на ЕК за конкретни мерки, които да доведат до бъдещ напредък.
Евроекспертите отбелязват, че „обвинението е постигнало увеличение на броя и бързина на процедурите по корупционни дела и дела срещу организираната престъпност". Те сочат, че „основното забавяне е в съдебната фаза, където има случаи делата след дълго време да се връщат обратно на прокуратурата", което се тълкува от общественото мнение като отказ от правосъдие от страна на съдиите.
Евроекспертите обръщат внимание и на друг познат от предишни доклади проблем: че прилагането на формални разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс спъват работата на спецпрокуратурата и спецсъда. Според пратениците на ЕК проблемът е там, че на спецструктурите на правоприлагането се препращат от техни колеги в страната не само дела срещу тежката организирана престъпност, а и такива без особена важност и фактическа сложност.