Днес отбелязваме 142 години от обесването на Васил Левски. По традиция центърът на всенародното поклонение е паметникът "Левски" в столицата. Както всяка година и днес се очаква през целия ден хиляди да се поклонят на мястото, където през зимата на 1873 година е издигнато бесилото за Апостола на българската свобода.
На официалната церемония довечера слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев. Преди това в столичния храм „Света София" ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий - Васил Левски. След края на богослужението духовниците и миряните ще се включат в шествие до паметника на Апостола.
Панихида в памет на Апостола ще бъде отслужена в църквата „Света Богородица” в Карлово.
Снощи стотици хора присъстваха на възпоменателната церемония в родния му град. "През всички режими, обрати, правителства, страсти, омрази, разединения има само един, който обединява народа. Той има много имена - Левски, Дякона, Апостола, но е единствен", заяви в словото си вицепремиерът Томислав Дончев. По думите на Дончев Левски е универсалната мяра, с която можем да мерим всичко и който иска да води народа, трябва да се научи да ходи в неговите стъпки. Той цитира и думите на Апостола от 1872 година: "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи". Можеше да бъде казано и вчера и пак щеше да бъде вярно, подчерта Томислав Дончев и допълни, че почти век и половина тази мисъл е останала повече препоръка, отколкото реалност. 142 години България равнява настоящето спрямо следите, оставени от Апостола в миналото. За гордост или за срам повечето негови цели са и наши, добави вицепремиерът.
В Ловеч отбелязването на годишнината ще започне с традиционния поход до Къкринското ханче, където е заловен Левски. Там в 10.30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя.
В Драматичния театър в Ловеч, ученици от основно училище „Васил Левски“ ще представят тържествената програма „Мечтаем за бъдещето, Апостоле“. Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида за Васил Левски в храма „Успение Богородично“ в кв. „Вароша“. В 12:00 часа на паметника на Апостола в Ловеч ще бъдат поднесени венци и цветя. Вечерта в Ловчанското читалище „Наука - 1870 г.“ ще бъде прожектиран телевизионният театър „Тайната вечеря на дякона Левски“.
Честванията на годишнината от гибелта на Левски ще завършат с възпоменателно факелно шествие „142 години безсмъртие“, организирано от патриотичната неправителствена организация „Ловчанци“. То ще тръгне в 19.30 часа от Катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на Ловеч и ще завърши пред паметника на Васил Левски.
Годишнината ще бъде отбелязана и в Троян, а на площад „3 март“ в Луковит ще бъде представена възстановката „Последните стъпки на Апостола“.
Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
През 1867г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.
В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Паметта му се почита на 19 февруари.