30 стандарта за известляване на влиянието на публичния сектор представи днес Асоциация „Прозрачност без граници“ (Transparency International) в рамките на конференция за лобистките практики и начините за овладяването им. Участие в дискусията взеха водещи политолози и социолози в България, както и представители на всички бизнес организации, Народното събрание на Република България и други институции. Специален гост и лектор на събитието бе Хелън Турек от Международния секретариат на Transparency International.
През последните петнадесет години дебатът за изсветляване на неправомерното влияние върху публичните политики в България нееднократно е попадал във фокуса на политическия и обществен дневен ред.
До настоящия момент са разработени пет законопроекта за уреждане на лобистката дейност, но нито един от тях не отговаря задоволително на водещите стандарти за прозрачност, почтеност и равенство на достъпа, нито получава политическа подкрепа.
Асоциация „Прозрачност без граници“ поставя акцент върху необходимостта да се приложи системен подход към възможните решения за изсветляване на влиянието върху публичните политики в България, включително и чрез регламентация на основни аспекти на лобистката дейност. Асоциацията представя 30 стандарта за изсветляване на влиянието върху политиките, групирани в 4 основни измерения: Прозрачност, почтеност, надзор, управление и санкции и участие и достъп. Всеки от стандартите е придружен от оценка на наличието му в правната рамка към момента, степента на приложението му, както и конкретни препоръки за промяна на нормативната база, които ще позволят постигането на по-висока степен на прозрачност и почтеност на влиянията върху политическия процес.
Неотдавна Асоциация „Прозрачност без граници” представи резултатите от първия европейски доклад за цялостно изследване върху лобирането и степента на защита на политическият процес от неправомерни влияния. Изследването, проведено от представителствата на Transparency International в 19 европейски държави и 3 институции показа, че България е на челното място по непочтеност и непрозрачност в лобирането.
България е с общ резултат от едва 25% от възможни 100. Това е резултат под средните 31% за региона и може да бъде разчетен като лошо представяне.
Особено тревожен е фактът, че страната получава много ниска оценка по показателя прозрачност на лобистката дейност – едва 13%. Средната стойност за региона по този показател е 26%. Този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското законодателство. Така съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол.