Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) или Орфеевото цвете е многогодишно тревисто растение с тъмнозелени, назъбени и леко накъдрени листа, събрани в листни розетки, които плътно прилепват към почвата, съобщиха от Министерство на околната среда и водите. Цветчетата са нежно бледорозови до тъмнолилави, фуниевидни, кореновата система е много слаба и расте по варовикови скали. Балкански ендемит, остатък от древна флора, преживял ледниковия период благодарение на способността му да изпада в анабиоза, т. е. в състояние на мнима смърт. Ако стрък от него се хербаризира и след 31 месеца се овлажни и засади в почвата, ще поникне ново растение.
Според древна легенда Орфей разгневил Дионис. Той заповядал на вакханките, да разкъсат тялото на Орфей и да го разпратят на различни страни, за да не се съберат никога частите му. Когато убили митичният певец, от всяка негова капка кръв се родило красиво светлолилаво цвете, което нарекли Орфеево цвете. Друга легенда разказва, че силиврякът се родил от сълзите на Орфей по любимата му Евридика, която не успял да спаси от подземния свят.
Още 4000-5000 г. пр. Хр. траките са познавали чудодейните свойства на родопския силивряк. Римляните идвали в Родопите, за да пият от божествената амброзия, приготвяна с Орфеевото цвете само от местните траки. Дори римският император Антонин Пий (138-161 г.) изсякъл монети с изображението на Родопа планина като красива жена, полегнала върху скала, държаща в ръцете си символа на Родопите – Орфеевото цвете.
В науката цветето е познато от 1834 г., когато е регистрирано от Имре Фривалдски – унгарски ботаник и ентомолог. То има 7 различни имена: китара, безсмъртниче, стирака, шапиче, родопски силивряк, хаберлея родопензис, Орфеево цвете. Растението е включено в Червената книга на България.
Родопският силивряк някога е бил разпространен в цяла Европа. Сега освен на няколко места в Родопите има ограничено разпространение и в съседна Гърция.
Най-големите находища на родопски силивряк на територията на РИОСВ – Смолян са по поречието на реките Девинска и Чая и Триградско ждрело, около селата Дядовци и Любеново, община Ардино.