Адвокат Буенова: Държавата на практика забрани колективните искове за лоши пътища

Държавата е приела тихомълком законова поправка, която на практика отнема правото на гражданите да водят колективни искове срещу институциите заради опасната пътна инфраструктура у нас. Това разкри в ефира на предаването „Здравей, България” по NOVA адвокат Елица Буенова.

Тя обясни, че идеята за колективен иск срещу държавата се е зародила след поредната тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия”. Когато обаче юристите са започнали подготовка по делото, са се сблъскали с неочаквана законова пречка.

„Оказа се, че нямате право, защото в законодателството ни се е промъкнал един текст. Не знам дали незабелязано, но недискутирано със сигурност, през февруари месец, който реже възможността на гражданите да участват в такива колективни искове, освен ако специално в закон не е определен всеки един конкретен случай”, обясни Буенова.

Според нея промяната в Гражданския процесуален кодекс е направена под предлог, че се въвежда европейска директива за защита на потребителите. На практика обаче текстът забранява колективни искове срещу държавата, министерства и общини за състоянието на пътищата или мръсния въздух, тъй като в тези случаи гражданите не се водят класически „потребители”.

„Прикривайки се зад приемането и въвеждането на изискванията на европейското законодателство, те приемат тази алинея 4, в която казват, че никой няма право да завежда колективни искове, ако не е предвидено в закон”, категорична бе адвокатката, като уточни, че промяната е гласувана от депутатите почти без никакъв дебат.

Буенова изтъкна и друг парадокс – държавната Агенция за пътна инфраструктура сама е изготвила доклад през есента на 2025 г., в който признава проблемите, но действия не следват.

„Тя е направила този доклад, в който констатира, че пътищата в страната са в окаяно състояние. И тя е отчела тази дейност. И дотам. Какво правим след това? Къде са последващите действия? Какво ще правим с този доклад, освен да го приберем в поредния шкаф?”, попита реторично юристът.

По думите ѝ, когато граждани все пак успеят да заведат дела, институциите използват държавния ресурс като „бухалка”, наемайки частни кантори за огромни суми. Тя даде пример с дело за мръсния въздух, при което Столична община е платила 108 хиляди лева адвокатски хонорар – сума, която после се прехвърля върху загубилите граждани като съдебни разноски.

„Ще заведем този колективен иск и ще отправим първо апел към депутатите да променят тази разпоредба, защото тя е абсолютно рестриктивна спрямо българските граждани. Ако те не го направят, ние ще отправим искане към съда за сезиране на Конституционния съд, защото смятаме, че разпоредбата противоречи на Конституцията”, завърши Елица Буенова.