"За 2014-2020 г. България ще получи 5,8 млрд. евро от регионалния фонд, заедно с 3 млрд. евро от социалния фонд, както и фондът за рибни култури". Това заяви европейският комисар по регионалната политика Корина Крецу след среща с министър-председателя на Република България Бойко Борисов.
"Щастлива съм, че ще участвам в официалното откриване на София Тех Парк, тъй като той е кулминация на няколкогодишна работа, ангажираща много хора", посочи Крецу и допълни: "Това е хай- тек парк, което показва какво България може да постигне. Фондът за регионално развитие е инвестирал над 40 млн. евро. 3,9 млрд. евро са инвестирани в областите конкурентоспособност, транспорт, околна среда и регионално развитие. Можете да видите колко много километра магистрали и метро са построени, както и социални центрове. В този вид инвестиции отдаваме 72% от общите за периода. Това е впечатляваща цифра и за първи път България управлява такава голяма сума еврофондове".
Еврокомисарят подчерта, че европейските средстав през новия програмен период ще помогнат на малките и средни предприятия, конкурентоспособността, местната икономика, регионалното развитие и също така, ще промени живота на българите в следващите 10 години. "Това е случаят и с хай-тек парка, който получи допълнителна подкрепа в следващия период от ЕК. Това показва, че науките също са въпрос за развитие за създаване на висококачествен живот. Това е важно за българския народ и за Европа", каза още Крецу. Тя поздрави българското правителство за трудната работа, която е постигнало. "Смятам, че резултатите са видими. Много сме щастливи и се гордеем за ускорението на работата на българското правителство", допълни Корина Крецу.
Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна изтъкна, че е имало периоди в който, България е изяснявала отношенията с ЕК чрез непрекъсната кореспонденция. "Сега вече гледаме в една посока, знаем къде са предизвикателствата ни, къде се справяме добре и къде са нужни още усилия", каза той. В предишни периоди разговорите ни са били за нивото на плащанията, за административния капацитет. В разговорите ни днес по-често присъстват други теми - как да надграждаме това, което вече е изградено, да търсим нови възможности, как средствата от европрограмите могат да бъдат ползвани за новите предизвикателства, които имаме, как да съхраним и утвърждаваме имиджа на кохезионната политика", аргументира се той.
"За 2015 г. имаме застъпване на два програмни периода, 2016 г. няма да бъде много по-лека. Това е годината, в която на пълни обороти трябва да заработят новите програми. Те вече са отворени, но оборотите трябва да бъдат качени с пъти. 2016 г. е годината, в която трябва да отбележим напредък не само по отношение на плащанията, но са необходими и видими резултати в реформи в редица сектори, за да продължат европейските плащания и през 2017 г.", подчерта Дончев. Според него най-големите предизвикателства за реформи са във ВиК сектора, образованието и здравеопазването.