Днес са Месни заговезни. По време на черковната служба, с Евангелско четене, се припомня картината на Страшния съд. Месни заговезни се отбелязва осем седмици преди Великден.
Както на всеки празник, така и днес, хората смесват черковни правила с езически ритуали.
От месо се заговява на “Неделя Месопустна”, или наричана от българите още “Месни Заговелки", “Месници”, “Малки заговезни”, “Кокошкини пустове”. Това название идва от традиционната вечеря с ястия с месо, най-често печена кокошка. Празничната трапеза не е съпроводена с обредни действия. Преди вечерята младоженците посещават кръстника, девера, родителите на булката и други по-близки роднини, носят им кравай, кокошка и вино. На Месни заговезни се приготвят още баница с мас и извара.
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великденския пост. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване. През цялата седмица (Сирница) до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През следващата седмица могат да се употребяват рибни, морски и млечни продукти до Сирни заговезни, когато е последният ден преди Великия пост, в който може да се ядат млечни храни.
Сирни заговезни е окончателното заговяване. Извършва се и взаимното опрощение. Тогава се споменава изгонването на Адам и Ева от Рая, защото не трябва да забравяме за непослушанието.