Илияна Йотова: Нужен е нов европейски пакт

Президентът на Република България Илияна Йотова призова за спешно приемане на нов европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 година. По време на откриването на шестия форум Green Transition държавният глава подчерта, че конкурентоспособността на Стария континент изисква ефективна кохезионна политика за изравняване на възможностите в отделните региони, предава NOVA.

В речта си президентът акцентира върху ролята на страната ни като външна граница на Европейския съюз, която пряко усеща рисковете пред интеграцията.

България знае какво означава да бъдеш граница, да свързваш региони и да срещаш рисковете пред европейската интеграция. Европа не може да бъде конкурентна, ако част от нейните региони остават в периферията, заяви Илияна Йотова.

Според държавния глава икономическият възход изисква изграждането на общ пазар без скрити бариери и пълноценно участие на всички държави членки в новото развитие.

Предложението на президента обхваща няколко ключови направления за модернизация и икономическа стабилност, сред които детайлно картографиране на енергийните дефицити. В пакета от мерки се предвиждат:

Осигуряване на целево финансиране за стратегическите трансгранични коридори;

Въвеждане на нов режим за данни на изкуствения интелект, който да позволи мащабиране на технологиите;

Създаване на единен цифров портал за улеснен достъп до финансиране на малки и средни предприятия.

Европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез ново разделение. Тя ще бъде възстановена чрез довършване на европейския проект, общ пазар без скрити бариери, силна енергетика, индустриална политика, изкуствен интелект и участие на всички държави членки в новото икономическо развитие, категорична бе Илияна Йотова.

Президентът насочи вниманието и към Механизма за възстановяване и устойчивост, който бе създаден като основен икономически ускорител след пандемията. Илияна Йотова критикува сериозните забавяния при усвояването на ресурсите.

Трябва да си направим точен отчет за ползите от механизма за възстановяване и устойчивост, който трябваше да бъде големият ускорител след пандемията, но се получиха забавяния, най-вече заради това кой и как използва средствата, посочи държавният глава.

Тя заключи, че европейските средства не трябва да остават обвързани единствено с реформи на хартия, а трябва да водят до реални инфраструктурни проекти, енергийни спестявания и иновации в подкрепа на малкия и средния бизнес, който съставлява гръбнака на българската икономика.

Източник: www.dunavmost.com