Бежанците в България – адресът неизвестен, под това заглавие ви предложихме първата част от разследването на Факти.бг. Днес ви предлагаме продължението на темата:
Регистрирането на бежанци на фиктивни места за живеене се превръща в масов бизнес, който се върти близо до приемателните центрове за чужденци в страната и в София. Това се случва въпреки законовите промени за адресните регистрации.
Хафифа Джамил и синът й Ринас Хекмет са сирийски бежанци. Цялата им фамилия е от петима души. Идват в България преди повече от една година и кандидатстват за държавна закрила. Сега са настанени в приемателния център в Харманли и по документи се водят, че ще живеят в Стара Загора, независимо, че не знаят къде се намира квартирата. Регистрацията им е необходима, за да получат държавна закрила.
„Преди повече от месец и половина от Агенцията ни казаха, че сме одобрени и че ще получим статут за бежанец, но от центъра в Харманли отказаха да ни дадат регистрация за адрес и ни казаха, че трябва да им посоча външен адрес. Търсихме в региона около Харманли да наемем едно жилище, на което да се регистрираме, и да плащаме наем и да живеем там, докато тече процедурата по издаването на българските документи. Но много хора, които ги срещнахме, отказаха да ми дадат жилище за бежанци или да ме регистрират. Има хора, които дават жилище, но отказват да те регистрират“, разказва Ринас Хекмет. Така сирийското семейство стига до палестинец от Стара Загора, който от дълги години живее в България, и предлага услуги на чужденци.
„Затова ме пратиха при един човек, който иска по 150 евро на бежанец също да направи адресна регистрация на някакъв адрес, който ние не го знаем този, нямаме представа къде е просто. Човекът отиде в Общината и написа адреса, който той го избра. В началото нямаше как да му дадем всичките пари, които той иска, тъй като сме семейство от пет души и сумата не е никак малка. Дадохме част от парите, а останалите ми ги прати чичо ми, който живее в чужбина. Да не говорим, че отделно от това трябва да платим и задължителните държавни такси, за да ни издадат българските документи за бежански статут, които са по 70 лв. на човек“, коментира още сириецът.
Ринас Хекмет разказа, че 20 дни след даването на част от парите отишли в паспортната служба в общината в Стара Загора. Едва тогава се срещнали с наемодателя, който ги завел до гишето и ги вписал като свои наематели.
„Всички хора, които получават статут от центъра за бежанци в Харманли се регистрират на външен адрес по същия начин. Те дори не го знаят къде се намира този адрес, просто само на хартия да имат право да получават български документи“, коментира Ринас пред Факти.бг.
„Когато получихме статут ми казаха, че трябва да се замислим какъв адрес да посочим пред властите и че той трябва да е външен. Вече адресът не може да е в центъра за бежанци в Харманли и не знам защо е така. Търсихме много такива места. Някои хора не искат да вземат бежанци и като ни видят направо ни затварят вратата. Много беше трудно и попаднахме на такъв човек. Просто нямаше друга алтернатива, бяхме принудени. Сега още живеем в центъра за бежанци, в процедура сме по получаване на документите, но след това не знам къде ще живеем. Със сигурност няма да е на посочения адрес в картата ми на бежанец “, сподели и Хафифа Джамил. Така сирийското семейство е дало над 750 евро за фиктивни адреси. Масовата практика обаче се оказва още по-заплетена.
Агенции за недвижими имоти намират адреси за бежанците
Бежанците споделят, че има и агенции за недвижими имоти, които предлагат услугите си за намиране на квартира. Някои намират апартаменти, в които реално ще живеят бежанци, докато други просто съдействат за фиктивни адреси. Ринас разказва, че виждал как брокери вземат бежанци директно от лагера в Харманли и ги водят на огледи в близките градове. Единствената пречка се оказва езикът, затова бежанците често се ориентират към араби, които отдавна живеят в България и могат по-лесно да ги насочат към кого и как да се обърнат. От Общинската администрация в Стара Загора потвърдиха пред Факти.бг, че има Агенции за недвижими имоти, които реално търсят квартири за бежанци и че този бизнес е напълно законен.
Омагьосаният кръг
Според промените в закона, ако чужденецът се е регистрирал на определен адрес и ако той напусне страната, никой не може да прекрати регистрацията му в общината. Така независимо дали адресът е фиктивен или не, законът за гражданската регистрация не позволява това да се случи.
От Общината в Стара Загора потвърдиха, че имат такива случаи всеки ден като по-голямата част от тях дори не засягат бежанците, а реално живеещи хора от областния град, които не могат да се отрегистрират.
Не са за пренебрегване и наемодателите, които вече са регистрирали чужденци на адресите си в Общината. Когато бежанците преминат българо-сръбската граница на път към Западна Европа, чужденците все още се водят в регистрите на общините. Така адресът става неактуален в мига, в който бежанецът напусне държавата, но наемодателят не може да прекрати регистрацията му.
От неправителствената организация „Интелдей“, която организира няколко кампании в помощ на бежанците, също са скептични дали изобщо промените в закона за ефективни.
„Промените в закона няма да решат проблема. И сега е незаконно например да се подписват документи, гарантиращи предоставяне на жилище и издръжка, ако не отговарят на истината, а това се случва. Невъзможността на бежанците да придобият дори фиктивен адрес може да постави получилите закрила в безизходица – невъзможност да си получат документите, без връзка, дали имат намерение да заминават. Като краткосрочна мярка, вариант е да се ползват адресите на регистрационно - приемателните центрове. Затрудняващо обстоятелство е и изискването хазяинът да се явява заедно с бежанците в Общината. За известно време съществуваше практиката да се ползват адресите на центровете за бежанци на ДАБ, но това е на ръба на закона. Същевременно е единственото доказано работещо решение на този етап“, заявиха от неправителствената организация.
Така регистрирането на фиктивни адреси продължава. Пречката в закона не позволява на един и същ адрес да живеят много хора, както и да се прекратява регистрация, но това не спира черната борса. Защото когато има търсене, винаги има предлагане. А това е още по-лесно, когато не са намерени и подходящите законови механизми за решаването на проблема.