Св. Синод под председателството на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит проведе своето редовно заседание, на което бяха обсъдени въпроси и документи, свързани с предстоящия Всеправославен събор, заплануван да се проведе на о-в Крит между 16–27 юни т.г.
Св. Синод разгледа писмо на Ловчанския митрополит Гавриил, с приложена подписка на свещениците от Ловчанска епархия във връзка с текста, наречен „Отношението на Православанта църква с останалия християнски свят” - част от документите, предвидени за разглеждане на Великия и Свят Събор на Православната църква. Така също Св. Синод разгледа и писмо на Пловдивския митрополит Николай, с приложена подписка на 240 свещеници от Пловдивска епархия в подкрепа на изразеното становище на Ловчанска епархия по горепосочения документ.
След проведено гласуване по въпроса за необходимостта от промени в предсъборния документ "Отношението на Православанта църква с останалия християнски свят” Св. Синод прие следното Становище:
Относно точка 4-та на документа „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят”
В Православната църква под „единението на всички” винаги се е разбирало, че тези, които са изпаднали в ерес или разкол, трябва първо да се върнат в православната вяра и окажат послушание към светата Църква и тогава, чрез покаяние, те могат да бъдат приети в Църквата.
Относно точка 5-та: „Съвременните двустранни богословски диалози … имат за цел да потърсят „изгубеното християнско единство...”.
Тук трябва да се уточни, че в Светата Православна църква, която е единствена и единна, никога не е губено единството във вярата и общението в Светия Дух между християните и тъй като тя ще пребъде до края на света, както Господ е казал, че „портите адови няма да й надделеят” (Мат.16:18), то това общение също ще пребъде вечно.
Относно точка 6-та, точка 16-та и други:
Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно.
Относно точка 12-та:
В точка 12-та, казаното, че „при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта” е напълно неправилно и неприемливо, защото трябва да се уточни и подчертае, че връщането към правата вяра е за еретици и разколници и по никой начин не касае Православната църква.
Слава Богу, че Българската православна църква през 1998 г. излезе от Световния съвет на църквите, с което изрази своето неодобрение на неговата дейност, тъй като не може да членува в една организация, в която тя е смятана за „една от многото или като клон на Едната църква, която търси начин и се бори за нейното възстановяване чрез този Световен съвет на църквите”.
Един е Господ, една е Църквата, както се говори в Символа на вярата.
Така изразеното Становище ще бъде представено и отстоявано като неизменна позиция на БПЦ–БП относно текста ”Отношението на Православната църква с останалия християнски свят” на Великия и Свят събор на Православната църква в Крит през 2016 година.
На заседанието присъстваха синодалните архиереи: Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим и Русенски Наум. Отсъстваха синодалните архиереи: Видински Дометиан, На САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Плевенски Игнатий, Старозагорски Галактион, Западно- и Средноевропейски Антоний.