Българската православна църква отбелязва рождеството на Божията майка - Дева Мария. В народния календар празникът е известен като Малка Богородица. На днешния ден много храмове, манастири и параклиси в България честват своя храмов празник. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави светата Литургия в празнуващия храм "Рождество Богородично" в столичния квартал "Лагера".
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество. Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините - майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.