В началото на последната седмица от предизборната кампания декларативните нагласи на избирателите сочат допълнително скъсяване на разликата между кандидатите на ГЕРБ и БСП. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за Цецка Цачева е 25,8%, а за Румен Радев – 21,6%. Дали и доколко тези декларирани нагласи ще се реализират пред урните в изборния ден ще зависи от мобилизацията на партийните избиратели на двете партии, избирателната активност и вота на свободните избиратели, които се очаква в тези избори да наброяват между 300 и 500 хиляди души.
Това става ясно от разпространено от Института за модерна политика (ИМП) изследване.
Подкрепата за Ивайло Калфин (8,7%) и Красимир Каракачанов (9,5%) също е почти изравнена, като е възможно техните позиции да претърпят по-съществено разместване и промяна в зависимост от избирателната активност и вота на избирателите, които традиционно не гласуват, но в тези избори ще упражнят правото си на глас главно поради задължителния характер на гласуването. Тези кандидати имат потенциал да поднесат и изненади с резултатите си в първия тур.
Показателно за застоя в кампанията на Цецка Цачева е, че и при трите хипотетични двойки за втори тур на изборите, които бяха тествани в проучването, се очертава много оспорван балотаж. Така например, при най-вероятния балотаж Цачева-Радев, декларираните от респондентите нагласи сочат лек превес на кандидата на БСП – Радев (37,0%), Цачева (36,1%). Почти изравнени сили и оспорван балотаж се очертава и при други две хипотези: балотаж Цачева-Калфин (33,8%-32,7%) и Цачева-Каракачанов (33,2%-32,9%).
Осезаемо нараства декларираната подкрепа за Пламен Орешарски в резултат от подкрепата на ДПС (4,3%).
Кандидатите на Реформаторския блок Трайчо Трайков и на Д21-НДСВ Татяна Дончева в общи линии запазват нивото на подкрепа, регистрирано в наше проучване от първия етап на кампанията, съответно 4,5% за Трайков и 2,8 % за Дончева. Веселин Марешки бележи видимо присъствие и има потенциал да надхвърли регистрираната към момента подкрепа.
Данните от проучването сочат и потенциално висока активност за националния референдум. Делът на респондентите, които заявяват твърдо намерение да гласуват е 59%, което ако се материализира в реално гласуване означава, че референдумът ще бъде валиден, а резултатите от него задължителни за Народното събрание. По трите въпроса на референдума с повече от 60% одобрение се ползват въпросите за въвеждане на мажоритарна избирателна система в два тура и за намаляване на партийните субсидии до 1 лев на глас. Въпросът за задължителното гласуване получава около 45% подкрепа. Следва да се подчертае, че активността в референдума ще бъде повлияна съществено от това дали секционните избирателни комисии ще информират и подпомагат гласоподавателите в референдума, както и от това дали избирателите на основните партии ще последват партийните директиви за бойкот на допитването.
ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:
Период на интервюиране: 29.10.-1.11.2016 г. Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 987 лица от цялата страна. Метод на регистрация: CATI. Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,10%.
Възложител и изпълнител: Социологически екип „Институт за модерна политика“ (СЕ „ИМП“) като част от самостоятелна изследователска програма и със собствени средства.
Дата на първа публикация – 2.11.2016, www.modernpolitics.org.
Данните от проучването не представляват прогноза за изборните резултати, а отразяват моментната картина на електоралните настроения 5 дни преди изборния ден.
Социологически екип „Институт за модерна политика“ носи отговорност за данните, които са публикувани на официалния сайт на института, но не и за некоректно позоваване от страна на други лица и/или за оценки и интерпретации, направени на база частично или недобросъвестно използване на информация от настоящото проучване.