Тоя велик светител живял през III век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария (Кападокийска). По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по нататък, а да станат негови ученици. Скоро под негово ръководство те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.
Григорий се привързал от все сърце към великия учител, който му посочил пътя на истината. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и после се върнал ревностен християнин в отечеството си Неокесария. Да живее за Бога, да Му служи, като изпълнява Неговите свети заповеди, станало предмет на всички негови старания. Като презрял всякакви богатства и почести, Григорий временно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в трудния подвиг на живота. Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за епископ. Тая вест го потресла. Пълен с искрено и дълбоко смирение, той не считал себе си достоен да пасе Църквата Божия и решил да се отклони от избора, като се крил във вътрешността на пустинята. Но неокесарийските християни настоявали на своя избор. Амасийският епископ Федим, с когото те се съветвали и комуто били известни големите достойнства на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да приеме епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благо, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. „Ти, всеведущи и всеблаги Господи, молил се той, милостиво погледни сега на мене и на Григорий, и направи действено посвещението чрез Твоята благодат!” И след това задочно ръкоположил Григорий за епископ. Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля, призовавайки го на трудното служение. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието епископ с твърдото намерение да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.
Паството му било многобройно. Неокесария била пълна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, Който го повикал на трудното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно Го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ изпълнил тая молитва. Веднъж нощем на епископ Григорий се явила св. Богородица със св. ап. Йоан Богослов, който в кратки думи му изложил високото учение за светата и неразделна Троица. Думите му били записани от епископа. И дълго Неокесарийската църква пазела благоговейно символа на вярата, известен под името символ на св. Григорий Чудотворец.
Господ прославил верния Свой служител чрез дар на чудотворство. По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово; и чудесата му били тъй многобройни, че цялата страна го наричала втори Моисей. Езичниците, изумени от чудните прояви на силата Господня, на големи групи се обръщали към истинния Бог. На тълпи те идвали при св. епископ за съвети и помощ.
Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249-251 г.). Григорий считал за задължение на всеки християнин да пази живота си, докато това е възможно без нарушение на дълга, защото животът е драгоценен дар, който ние трябва да употребяваме за слава Божия. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила. Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до самото място, където той се криел, обаче по Божия воля той останал за тях невидим.
Гонението било жестоко, но непродължително. Когато то било прекратено, Григорий се завърнал в Неокесария и там ревностно продължил своята дейност. Той вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал и устно, и писмено, присъствал на съборите против лъжеучителите, и когато дошъл часът на неговата смърт, имал утехата на узнае, че в Неокесария останали всичко 17 души езичници. Славейки и благодарейки на Бога за указаните му милости, св. Чудотворец тихо починал в 265 г. Цялата Православна църква го почита и до днес като велик св. отец и Чудотворец и го нарича „втори Моисей” с думите на св. Василий Велики.