"Това е едно неразбиране на хората, които вземат решения в България за ролята на БАН. Всеки учен е и експерт - това са хората, които дават нелобистки решения и препоръки. Ние сме и център на духовността. Има неразбиране на ролята на науката - неразбиране на ролята на народността. Преди седем години един министър нарече учените от БАН феодални старци. Сега ни викат просяци. Как може председател на бюджетна комисия да употреби такава грозна дума?". Това заяви досегашният председател на БАН акад. Стефан Воденичаров в "Седмицата" по "Дарик". Той обясни, че парите са били за заплати и за проекти на млади учени.
Тази седмица Менда Стоянова от ГЕРБ препоръча на учените от БАН да не искат пари като "просяци", а да подготвят проекти, с които да кандидатстват за еврофинансиране по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
По думите на акад. Воденичаров от 1 януари стратовата заплата в БАН ще бъде 460 лева. Възнаграждението на академиците, които преподават, е 1050 лева. Той се обяви за по-ефективно структуриране на институтите на академията.
Акад. Воденичаров, който за кратко бе образователен министър в първия кабинет на Бойко Борисов, не отрече, че може да стане част от бъдещ служебен кабинет. Той обаче се обяви за вариант, при който парламентът работи до промяна на изборните правила, като по думите му системата трябва да бъде смесена - 120 депутати да се избират мажоритарно, 120 - пропорционално.
"Това, че по този начин бе подадена оставката, разстрои икономическия живот в страната. Видя се, че в тоя парламент няма разбирателство. Те трябваше да помислят за България, а не да им мирише на избори. Мирише на лошотия. Важното е да стигнем до национално единение. Всички политици са длъжни на България", заяви още акад. Воденичаров.