Петима са турските граждани, които са със забрана да влизат у нас заради действия срещу националната сигурност. Някои от тях бяха придружени от МВР до границата, други - вече няма да се допускат в България в следващите пет години. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров пред БТВ и посочи, че събитията имат връзка с предстоящите избори, но гражданите на Турция не са експулсирани само заради това.
В сряда ДАНС обяви още двама турски граждани за заплаха за националната ни сигурност. Един от тях е служител на турска държавна институция. В районите със смесено население е създавал антибългарски нагласи и е извършвал дейности срещу единството на нацията.
„Осъществени са действия в съответствие със закона. Действията са в защита на националната сигурност. Категорично в защита. Бих казал, че това са повече от правомерни действия на председателя на ДАНС. И другото, което трябва да се знае е, че не бива в тези действия да се търси конюнктура. В тези действия не бива да се търси и никакъв опит за влошаване на действията с нашите съседи. Всеки е заинтересован съседът му да му бъде и приятел. Но дори и между най-добрите съседи съществува една ограда. А в конкретния случай тази ограда е от гранични пирамиди”, заяви главният прокурор.
Цялата информация по случая е с гриф "Строго секретно", затова и главният прокурор не разкри повече подробности за изгонените.
„Всяка държава има своето суверенно право да брани своята териториална цялост. Ако определени лица, с оглед на предстоящи събития в края на тази седмица- изборите в България и не само с оглед на тях, са активизирали своята дейност и са започнали да осъществяват - било проповедническа, било политическа дейност, която малко или много е насочена срещу идеята за това, че държавата има цялост, която е ненарушима, то очевидно е, че тези лица не могат да бъдат толерирани и подобно поведение не може да бъде толерирано от българските държавни органи”, коментира Цацаров.
Попитан дали те са агитирали против териториалната цялост на страната ни, той коментира, че може би агитацията е най-мекото понятие. „Осъществявали са дейност. Да го наречем така”, каза той и добави, че повече подробности не може да разкрие, защото информацията, която е предоставена от ДАНС е класифицирана и не може да бъде нито преразказана, нито коментирана.
„Експулсирането не е от конкретен район. Лице, което трябва да се експулсира от страната се експулзира по механизма „Заповед”. Тя е на председателя на ДАНС. Тя се изпраща до органите на МВР дирекция „Миграция”. И те задържат и съпровождат лицето до границата на мястото, на което то бъде задържано. Независимо от това къде е то”, коментира главният прокурор.
Той допълни, че по отношение на единия гражданин съпровождането е изпълнено рано сутринта в сряда, а за другия е само забрана за влизане. „И ако той се окаже вън от територията на страна, очевидно е, че тук няма да бъде допуснат при следващия си опит да влезе. Но не става дума за лице, което хипотетично е навън и може да осъществи дейност, а за лице, което при честите си и, повече от постоянни пребивавания тук, очевидно е осъществявало дейност, която е най-малкото незаконна и нередна”, допълни той.
В тези дни - каквото и да се случи - пряко, непряко, косвено- ние го свързваме с изборите. Свързани са и с изборите. Но като цяло са в резултат на една дейност, която е насочена срещу националните интереси. Изборите не са конкретния повод за това, каза още той.
По думите на главния прокурор не е толкова тревожно, че серия хора получават забрана. Тревожно би било държавата да не реагира. „Мисля, че в конкретния случай държавата показва една адекватна реакция. Пак казвам- аз нямам право на външнополитически коментари, но смея да кажа на глас- това не е враждебен акт спрямо република Турция. Това е акт в защита на националните ни интереси”.
Държавата ще откаже да екстрадира граничарите, които получиха обвинения за убийството на турски рибар, заяви още главният прокурор.
„Посланието, което трябва да се опитаме да кажем на тези хора, на техните семейства е, че първо- тези хора са действали абсолютно правомерно, осъществявайки охрана на българската държавна граница. И второ, с оглед на действащото законодателство, няма правна възможност те да бъдат екстрадирани”, категоричен е Цацаров.
Попитан дали е възможно Турция да поиска тези механизми да се преразгледат Сотир Цацаров посочи, че това е въпрос на междудържавни отношения, но според него е абсолютно същата позицията и на турската държава по отношение на екстрадирането на свои граждани.
Европейската заповед за арест не важи в Турция. А страната ни е подписала европейската конвенция, но е декларирала изрично, че има право и да отказва екстрадиция.
„Искане за екстрадиция няма. Не е постъпило. Но ако постъпи, неговата съдба е предрешена от закона. Държавата защитава своите защитници”, допълни той.
Пред Нова тв пък Цацаров заяви, че изострената обстановка с Турция е сигнал и повод за едно замисляне за няколко стъпки.
Те може би са свързани със Закона за вероизповеданията и с Изборния кодекс. Мисля, че в политическите сили отдавна такава идея зрее. Ако ние се чудим още 4 години или 2, или колкото искате, дали моментът е назрял. Той моментът ще презрее и ще залее тези, които се чудят дали е назрял. За мен Законът за вероизповеданията се нуждае от разумна, но радикална промяна, каза главният прокурор.
Според него държавата трябва да осъществи контрол по отношение на верското образование.
"Държавата трябва да има своето участие в образованието и възможностите на лицата, които проповядват в определени храмове. Иначе даваме територия на екстремизъм. В много случаи религия се проповядва от хора, които имат съответни документи за проповедници, завършили курсове и школи", обясни Цацаров.