През есента на 1993 г. подписах безсрочен договор със СУ и станах редовен преподавател - в класическа филология.
Това разкрива в профила си във Фейсбук Николай Гочев.
След известно време ми се обади един от учителите в класическата гимназия, с когото се знаехме от много време и предложи да се срещнем. Видяхме се.
- Искаш ли да станеш преподавател в Балканския колеж? – попита ме той.
- Не – казах. – Вече съм на работа, в СУ. Няма как.
- Всъщност това е само проект – каза той. – Не става въпрос да се започне работа от утре, сега подготвяме документите. Но за да стане, трябва да има хора, които да кажат, че са съгласни да преподават. А дали ще преподават и колко – това е друг въпрос.
- Тогава може – казах. – Запиши, че съм съгласен.
- Имаш ли легализирана диплома?
- В какъв смисъл?
- Ами дали ти е признато висшето образование. Нали си учил в чужбина.
- Би трябвало да имам. Нали съм на работа вече, дал съм си документите.
- А ходил ли си в Министерството на образованието? Там има един кабинет, където легализират дипломите на завършилите в чужбина.
- Не съм.
- Е значи нямаш.
- И какво от това?
- Ами нужно е. Но нищо, ще ти направим. Аз ще се заема с тази работа.
Аз му дадох дипломата си от Атинския университет – това беше един лист формат А4 със съобщение, че съм завършил там, подпис и печат. Той я взе заедно със списъка с положените изпити и ги отнесе някъде да ги преведат. След известно време отидохме заедно в Министерството.
Очакваше ни една госпожа. Моят познат извади документите, вече преведени, и й ги представи.
- Кое Ви е дипломата? – попита тя.
- Ето това – казах. – Този лист.
- Това не е диплома.
- А какво е?
- Дипломите оттам изглеждат по друг начин. Те са в калъф и имат вид на пергамент.
- А, знам го това – казах. – Човек може да го получи. Само че струва скъпо. То е като сувенир, за да си го сложи някой в рамка.
- Не – каза тя. – То е истинската диплома, него трябва да имате. Това тук е само един лист.
- Сега какво искате да кажете? Че нямам висше образование?
- Не, не казвам, че нямате... Но е нужен документ.
- Ето го документът, това е. Там пише, че съм завършил. Това съм дал в Софийския университет и те са го приели. Нали от три години работя там.
- Е, това за Софийския университет може и да е достатъчно, но за нас не е.
Аз погледнах към моя познат. Той имаше угрижен вид.
- Не, вижте, наистина това е положението. Аз се погрижих за превода, консултирал съм се със заклети преводачи, те превеждат този текст, който е написан тук. А ето и пълния списък с изпитите и оценките – 40 изпита. Всичко е редовно...
Жената се замисли.
- Добре, може и така да е. Ще взема нещата, елате другата седмица.
На другата седмица тя ми даде едно картонче, на което пишеше, че дипломата е призната.
- Това е, свършихме работа, въпреки всичко. Сега го пазете обаче, защото оттук нататък това Ви е документът, че имате висше образование...