В последните дни отново бе повдигнат въпросът за разрушеният паметник “1300 г. България” до НДК. Ние от „Възраждане“ сме категорични, че на негово място трябва да бъде възстановен мемориалът на загиналите чинове от Първи и Шести пехотен полк.
Държим да подчертаем, че не целим да противопоставяме двата монумента един на друг. Смятаме, че България заслужава красив и величествен паметник “1300 г. България”, а не превърналите се в гротеска останки на такъв, който дори не подлежи на реставрация. Той обаче не следва да бъде разположен на мястото на някогашния мемориал на Първи и Шести пехотен полк, защото това ще доведе до заличаване на историческия спомен за загиналите храбреци и до неуважително отношение спрямо тях.
Мемориалът на загиналите през войните е открит през октомври 1934 г. и представлява три стени с имена. Пред централната си южна стена е имало скулптура на лъв. Под лапата му е била изрисувана картата на Санстефанска България.
В цялото си съществуване никога не е заграждан, никога не е имало полицейски или военен пост, който да възпира обикновените хора. Изпълнява единствено една конкретна публична функция – той е паметник за хората, не се цели никаква помпозност.
Мемориалът участва активно в живота на столичани до Втората световна война. По време на бомбардировките над София е разрушена източната стена. След това идва 9-ти септември 1944 г. комунистическата власт не само, че не полага никакви усилия, за да възстанови стената, но и премахва лъва с „националистическата“ карта на Санстефанска България. При строителството на НДК през 1980г. са премахнати и останалите две стени.
Паметникът е изцяло изваден от употреба, като с това изцяло се заличава от народната памет. Запазени части от него, заедно с гореспоменатия лъв, се намират и до ден днешен във Военноисторическия музей. Те следва да заемат предишното си място в обществения живот на страната ни и да възродят спомена за героите от Първи и Шести пехотен полк.
Именно за това днес, ние, признателните наследници на тези, които умираха в името на Родината и за това днес да я има България, трябва да се борим паметта на загиналите от Първи и Шести пехотен полк да бъде възстановена. Защото “Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея!” Техните имена и подвиг са заветът им за нас и бъдещите поколения.