365 са лечебните заведения, сключилите договори с НЗОК през 2016 г., като от тях 311 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ, 42 са лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ и 12 диализни центъра. Това се посочва в отчета за дейността на НЗОК за 2016 г., който прие Народното събрание.
Той бе приет с 88 гласа "за", „против“ бяха 58 народни представители и 8 “въздържал се“.
Затвърждава се тенденцията за подобряване достъпа на пациентите до болнична медицинска помощ на територията на цялата страна. В рамките на дебата по отчета председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова заяви, че има два отчета в Народното събрание–единият за дейността на касата, а другият - за финансирането и бюджета ѝ.
Дариткова поясни, че днес се гледа само отчета за дейността и не е задължително тези два отчета да вървят заедно. „Тук сега, гласувайки „за“ или „против“ не можем да кажем дали одобряваме или не здравната система в България. Ние днес гласуваме един отчет“, допълни д-р Дариткова.
Тя обърна внимание, че НЗОК няма как да прави политика сама. Дариткова коментира, че според нея аналитичната част от отчета е малко оскъдна.
„В доклада на Здравната каса има само цифри, но не и анализ- каква политика е искала да проведе и докъде е стигнала“, заяви народният представител от „БСП за България“ проф. Анелия Клисарова.
Тя подчерта, че има неравнопоставеност не само между различни области в страната, но и между различните болници. „Изключително важно е, че няма интегрирана информационна система между Министерството на здравеопазването и НЗОК. Това не бива и не може да се допуска, защото води до последствия за здравето на цялото население“, категорична е тя.
Според нея Касата се явява само като разпределителна гара на отпуснатите средства. „Трябва да се внимава с бюджета, за да бъдат реализирани добрите предложения, които се правят“, предупреди депутатът от левицата.
„Колко пациенти чакат за направление в извънболничната помощ? А сега има и свръхлимитиране на болничната помощ“, каза още проф. Клисарова. Тя е на мнение, че тези лимити трябва да бъдат регламентирани така, че да не се налага такова дълго изчакване на пациентите или още по-лошото – пациентите да се налага да плащат от собствения си джоб, въпреки че са социално осигурени. „След като има излишък, защо прехвърляме за следващия бюджетен период?“, попита тя.
Народният представител засегна и вечната тема за клиничните пътеки. „Кога ще остойностим тях и лекарския труд? Цифрите, сравнение 2015 г с 2016 г, показват, че се падат по-малко лекари и здравни работници на глава на населението“, посочи тя. По нейните думи тези проблеми трябва да бъдат обсъдени при формирането на бюджета на Касата, за да се направят политики, за да няма неваксинирани деца и плащания от джоба.