Асоциация в защита на семейните ценности и представители на църквата апелират българския парламент да не ратифицира конвенция срещу насилието над жени.
Според тях документът за първи път въвежда определение за пол, който не зависи от биологичния ни вид, съобщи „Дарик”.
Въпросният документ е Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието срещу жените и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция (финалният й текст е одобрен в Истанбул през 2011 г.).
Целта на конвенцията, която предстои да се ратифицира от българския парламент, е в националните законодателства на европейските страни да се въведат единни мерки срещу неспиращия проблем с насилието над жени и интимни партньори.
Крещящи проявления на този тип насилие периодично влизат в новините. Такъв беше случая от софийския квартал „Лагера” това лято, при който съпруг хладнокръвно разстреля жена си в открито кафене. Оказа се, че жената дълго време се е борила с тормоза му.
Ратифицирането на конвенцията би увеличило средствата за борба с насилието, но проблем в нея се оказва дефиницията на пол: „социално-конструираните роли, поведения, действия и атрибути, което дадено общество смята за отговарящи на жените и мъжете”.
Проблемът на български и чужди традиционалисти е именно, че така държавата признава съществуването на социален пол (на англ. – gender), отличаващ се от вродения биологичен пол (на англ. – sex), а оттам легитимира правото на самоопределяне на хората в ЛГБТ-общностите (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални).
„Наред с чудесните мерки, които се приемат спрямо защита на жените от домашно насилие, този документ се използва да се въведе за първи път определение за пол и полова идентичност, която е независима от биологичния пол на лицето. Подобна дефиниция отрича естествените различия между половете, въвежда една несигурност в отношенията между мъжете и жените”, смята Мария Джоргова от Асоциацията „Общество и ценности”.
Оттам са започнали петиция парламента в София да не ратифицира Конвенцията за превенция на насилието над жени и домашното насилие. Водеща ценност на асоциацията е „гарантиране на достойнството и свободата на личността, брака и семейството”.
„Много е важно да се гласува мъдро и да се гласува информирано, а не да се размиват тези понятия“, изтъква Джоргова апела към депутатите.
Тя допълва, че неслучайно половината страни-членки на СЕ не са подкрепили документа.
Реално много от тези страни, както България, вече са подписали конвенцията, но парламентите им не са я ратифицирали, което би започнало процеси на промяна на законодателствата.
Заради дефиницията за социален пол в някои страни като Словакия недоволство има от християнското духовенство. Такова има и у нас.
„Аз съм против това, където и да е да се въвежда пол, който не съществува, което Господ не е създал. Има два пола - мъжки и женски. Друг няма“, е мнението на ловчанския митрополит Гавраил, цитиран от „Дарик”.
„По принцип домашното насилие може да бъде и срещу мъже, а може да бъде и срещу хора, които имат представа за себе си за пол, който се разминава от биологичния и смисълът на тази формулировка е била, за да може максимално широко да покрие случаите, в които може да коментираме домашното насилие”, разяснява бившият външен министър и евродепутат Кристиан Вигенин. Той в момента е депутат от БСП.
Според него ратификацията на Истанбулската конвенция обаче не означава, че дефиницията за „социален пол” трябва да се въведе в българското законодателство.
Същевременно активисти срещу насилието над жени и домашното насилие продължават да призовават за ратификацията, притеснени от престъпленията с такъв характер.
Убийствата на жени не се случват изведнъж, а а са резултат от стереотипи на патриархалната култура, наслагвани с години – “от това да обличаме малките момченца и момиченца само в розово и синьо до това да вярваме все още, в 21 век, че има мъжки и женски сфери на работа”, смята Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените, цитирана от сайта „Евромегдан”.
Именно „джендър” образованието, в което се изяснява функцията на социалния пол, е част от превенцията на домашното насилие, смята Дермеджиева.
В редица свои дейности от фонда се опитват да прекратят порочната патриархална практика за домашното насилие да се мълчи и да се смята за нещо нормално. В този смисъл, мерки трябва да има и в националното законодателство.
Истанбулската конвенция вече е ратифицирана както в страни от Западна Европа като Испания, Франция, Норвегия, Швеция, Дания, но също и такива в Източна като Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и Босна и Херцеговина.
Сред тези, които като България са подписали конвенцията, но все още не са я ратифицирали, са Великобритания, Унгария, Словакия, Чехия, Беларус и други.