На 8 декември президентът Румен Радев наложи вето на част от Закона за Бюджета на НЗОК през 2018 година, заради незаплащането на определени лекарствени продукти. Президентът смята, че се създава различно третиране на здравноосигурените лица и се засяга основно конституционно право за достъпна медицинска помощ.
„Считам, че възприетият подход отнема същностен компонент от социалния характер на държавата и противоречи на принципа за социална справедливост“, заявява Румен Радев в мотивите си. Според частта от закона, основание за налагане на ветото, се установява правило НЗОК да не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование. Държавният глава посочи, че лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението, но това не може да е за сметка на конституционните права на гражданите и социалната справедливост.
По повод ветото на президента върху част от Бюджета на Касата, здравният министър Кирил Ананиев заяви, че използвайки една много чувствителна тема като здравето на българина, се извършва огромна манипулация от малък брой хора, които изпълняват корпоративни интереси. Той беше категоричен, че няма заболяване, което да не е осигурено с най-модерните, прилагани в Европа и света медикаменти. Здравният министър определи като несериозни мотивите за президентското вето. „Писал съм мотиви към вето на президент и мисля, че хората, които пишат мотивите на президента, трябва да бъдат по-добре запознати с материята, за която пишат“, заяви той.
Граждани, лекари и пациенти протестираха пред Народното събрание с искане на отмяна на приетия текст НЗОК да не заплаща нови лекарства. Протестът им подкрепи омбудсманът Мая Манолова, която определи решението като дискриминационно. Тя изрази готовност да подаде жалба в Конституционния съд, ако парламентът не прегласува този текст.
Здравният министър Кирил Ананиев обаче коментира, че протестът е организиран, защото част от недоволстващите присъстват и на други протести, независимо на каква тема. Той обясни, че тезата му за ветото на президента се подкрепя от редица учени, професори и директори на болници, които се занимават професионално с лечението на българските граждани. Министърът посочи, че притеснение на здравните министри в ЕС е именно натискът на фармацевтичната индустрия да вкара възможно най-бързо новите молекули, за да възстанови инвестициите си. Кирил Ананиев уточни, че България е една от страните, които най-бързо вкарва новите молекули. „Това е важно и трябва да търсим баланса, не винаги новите молекули, преди изпитването им, носят положителни ефекти върху лечението на гражданите“, поясни той.
„Фокус“ припомня: На 29 ноември парламентът прие Бюджета на НЗОК за 2018 година. Бяха отпуснати 27 млн. допълнително от резерва на Касата за първична и специализирана извънболнична помощ, дентална помощ и медико-диагностични дейности. Бюджетът е с 400 млн. лева повече спрямо 2017 година. Въпреки критиките на опозицията и на пациентски организации в закона остана забраната НЗОК да заплаща нови медикаменти. Парламентът реши също Касата да не сключва договори с болници по нови клинични пътеки, както и с новите болници.