Истанбулската конвенция е най-значимият международен договор, който осигурява системна защита на жертвите, обясни пред бТВ българският еврокомисар Мария Габриел.
„Той слага акцент от превенцията до наказателните мерки срещу престъпниците, до криминализирането на домашното насилие – над жени, над мъже и над деца. Това е инструмент, който не е панацея, но може да ускори от част от процедурите“, каза тя, като посочи, че „голяма част от жертвите се сблъскват с това безвремие, което много често, за съжаление, като последствие има обратно връщане към порочния кръг на насилието“.
Тази конвенция дава импулс да актуализираме законодателството си и излъчва много силен сигнал към всички, които могат да вземат участие в борбата с този феномен, посочи Габриел. По думите ѝ документът „казва на жертвите: „Имайте смелостта да не мълчите“, тъй като мълчанието е най-големият проблем.
„От друга страна трябва да заработят всички, участващи в този процес – от жертвата, през кризисния център, психологическата помощ, неправителствените организации и стигнем до повече обучения за полицаите да разпознават много бързо формите на насилие и жертвите, до прокурорите, до съдебните наказания, които трябва да бъдат бързи“, каза Габриел.
За притесненията за трети пол еврокомисарят посочи, че в конвенцията, специално в чл. 3, „ясно е казано, че за всичко, което засяга тази конвенция, пол означава социални роли и характеристики, които определено общество смята за характерни за мъжете и жените. Ние сме това „определено общество“. За нас в България мъжете и жените са физически пол. Тази конвенция по никакъв начин не цели да промени това, което ние имаме като модел. Но тя ни дава възможност да си кажем, че за насилието толерантността е нулева“.
Що се отнася до обучението на деца, Габриел коментира, че в текста е казано: „когато е подходящо, съобразено с потребностите на учениците“. „Ето, отново ролята, която е дадена на националната държава – ако България реши, че има необходимост от повече обучение за такива програми, тя ще ги въведе. И конкретно в тази конвенция се говори за програми, отнасящи се до социалните характеристики за мъже и жени, борбата със стереотипите“.
Стана ясно, че има нужда от истински дебат по темата, който да позволи всички общности – религиозната, академичната, неправителственият сектор, институциите, от които зависи решаването на този проблем, да седнат с много ясни тези, разумно и спокойно да обсъдят различните мнения, каза тя.
Габриел посочи, че е имало време това да се случи, тъй като междуведомствената група е създадена още след подписването на документа през април 2016 г. Но може би наистина в рамките на обществото имаше нужда от повече такива дебати, каза тя.