Събитията около сделката за ЧЕЗ тепърва предстоят, но това е най-значимото изпитание пред кабинета "Борисов 3" . Това каза в предаването "Неделя 150" Боряна Димитрова, управляващ партньор на социологическата агенция "Алфа рисърч". Според нея има ескалация на обществените настроения и не може да се отрече отговорността на правителството за това.
Според нея на този етап е трудно да се правят категорични прогнози.
"Тогава, когато има твърде непоследователни действия от страна на правителството, обществените подозрения рязко нарастват. Фактите са крайни, но догадките са безкрайни и ние сме свидетели една седмица наистина на всевъзможни сценарии, които бяха лансирани в публичното пространство от различни говорители", посочи тя.
Според нея, когато в обществото има страхове, напрежение и неяснота, винаги има желание за по-голяма роля от страна на държавата и на нейните институции. "Тук обаче е и разграничението - дали става дума за национализация, за придобиване на активите или става дума за една по-силна регулаторна роля от страна на държавата, за повече контрол." Тя посочи, че сделката се готви от около година и управляващите са можели да използват това време, за да направят преглед на регулаторните си режими.
Държавата според нея има много възможности да има силни позиции без това непременно да означава национализация.
Тя анализира, че от развитието на политическия процес оттук нататък зависи препозиционирането на политическите играчи. "Преминаването от чисто икономическите измерения на сделката към политическо препозициониране, преформатиране, което виждаме и в момента, е другият важен урок, който трябва да бъде научен - че икономическите залози много бързо могат да прераснат в политически, което допълнително да внесе ерозия в настоящата картина."
Тя посочи като голям проблем на ГЕРБ вече за трети мандат подценяването на институционалната сила, както и разбирането, че обществените нагласи не са просто рейтинги.
"Едно от най-силните усещания за дефицит и проблем в българското общество е да си наясно, че ако има едно и също действие, то ще има равно противодействие от страна на институциите, независимо кой е - равенство пред закона, върховенство на закона, контролни механизми. Това е нещо, което ми се струва, че е изключително важно", коментира тя. Допълни, че по тази линия са и основните подозрения за слабост на българската държава. В много случаи управлението оставя усещане за институционална безпомощност за сметка на хиперактивност в личен план, допълва тя.