Надеждите на България и Румъния да се присъединят бързо към Шенгенското пространство може отново да бъдат попарени в началото на февруари от публикуването на критичен доклад на ЕК, съобщава АФП, позовавайки се на дипломатически източници от Копенхаген.
Букурещ и София се сблъскват със съпротивата на Холандия, която иска реален напредък на двете страни в борбата с корупцията и способността да осигурят контрола над границите си с държавите извън ЕС.
В началото на февруари ЕК ще публикува доклад за осъществения от двете страни напредък и по първоначални данни документът ще бъде неблагоприятен за България. Тъй като влизането на София в Шенген е свързано с това на Букурещ, проблемът за членството за едната страна-кандидат означава проблем и за другата.
Въпросът не беше официално обсъждан по време на срещата на вътрешните министри от ЕС в Копенхаген, но по този повод бяха разкрити проблемите, които ще бъдат разгледани в доклада на ЕК.
За да бъде убедена Холандия за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство, през февруари е необходим положителен междинен доклад на ЕК, заяви за пореден път посланикът на Дания у нас Коре Ерхард Янсон по време на дискусия за началото на датското председателство на ЕС.
„Трябва да убедим тази страна членка, че е време България и Румъния да влязат в Шенген. Но е необходим положителен междинен доклад на комисията. В шенгенското споразумение е записано, че всички членки трябва да са съгласни то да се разшири. Съжалявам да го кажа, но никакви чувства или емоции не могат да променят това“, посочи той.
Българският министър на вътрешните работи Цветан Цветанов неколкократно заявява, че негативното отношение на Холандия се дължи на коалиционно правителство в страната, в което участват и националисти. „В споразумението за неговото съставяне е изрично написано, че Румъния и България не трябва да се присъединяват към Шенген. Без никъде да е аргументирано защо, при положение, че конкретните изисквания са изпълнени“, заявява вицепремиерът.
През ноември м.г. Цветанов изложи тезата, че проблемите с Холандия се дължат и на факта, че посланикът ни в Хага е бил агент на бившата Държавна сигурност. „Трябва да имаме цялостен подход за една нова визия за дипломацията на България, защото агент на Държавна сигурност беше посланик в Холандия. Агент на Държавна сигурност беше посланикът на Берлин и във Великобритания. Сами разбирате, че тези хора няма как да правят политиката на България, на българското правителство и да възприемат евроатлантическите ни партньори като такива, а не като врагове, както са били в техните съзнания преди 1989 година“, заяви той.
След дълго мислене как елегантно да си върне на холандците, че ни бавят за Шенген, правителството вчера измисли гениален ход - изпраща ген. Никола Колев за посланик в нидерландската държава. Бившият началник на кабинета на президента Георги Първанов и шеф на Генщаба е предложен да оглави мисията в Хага и това решение ще се гледа днес от кабинета заедно с още 20 имена на нови посланици.
Позицията на Холандия започна да дразни българските лидери. „Вършим работата си, защитаваме външната за Шенгенското пространство граница съгласно всички критерии, отговорни сме, така че очакваме солидарност и спазване на правилата от страна на нашите европейски приятели и партньори”, заяви по този повод новият президент на България Росен Плевнелиев в интервю за АФП.
В същото време председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изрази пълна подкрепа за приемането на България в Шенгенското пространство при днешната си среща с президента Плевнелиев в Брюксел.
„Лично поставих този въпрос на заседанието на Европейския съвет през декември миналата година и се надявам оставащите резерви да отпаднат възможно най-скоро“, заяви Барозу в централата на ЕК в Брюксел, където Плевнелиев е на първо посещение в чужбина като държавен глава.
Жозе Барозу подчерта, че Механизмът за сътрудничество и оценка, съгласно който всяка година ЕК представя доклад за напредъка на България в борбата с организираната престъпност и корупцията, не трябва да се обвързва, нито по някакъв начин да е част от оценката за Шенген.
„България трябва да бъде оценявана обективно за Шенген и да получи положителна оценка. Ние не сме съгласни докладът по Механизма да се използва като част от оценката за напредъка на страната по Шенген, защото това са различни теми“, заяви председателят на ЕК.
Въпросът за приемането на нови членки на Шенгенското пространство обаче не е в компетенициите на Европейската комисия. Решението е на страните-членки и трябва да бъде взето с единодушие.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой ще посети Хага през февруари, за да разговаря с холандския премиер Марк Рюте за разширяването на Шенген, съобщи пред български журналисти в Брюксел президентът Плевнелиев след срещата си с Ромпой, предаде БНР. По-рано днес на пресконференция Ромпой заяви, че ще включи въпроса в дневния ред на Европейския съвет през март, ако дотогава не бъде постигнато споразумение.
Плевнелиев не изключи напълно възможността самият той да посети Хага. Държавният глава добави, че председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е съобщил за подготовката на трета резолюция на ЕП в подкрепа на присъединяването ни към Шенген. Като президент поех ангажимент пред българските граждани и пред председателя на ЕК Барозу, че ще бъдем активни, ще наблюдаваме, защото за нас е много важно президентската институция да бъде участник в процеса на подобряване на работата на системата за правораздаване, посочи държавният глава.
Най-добрият подход, който България може да има, е да си свършим работата и да изискваме да ни оценяват по постигнатите резултати - тогава няма да има аргументи "срещу", коментира президентът. Според него, ако се пазарим на фаза, която още не доказва категорично, че сме си свършили работата, би било непродуктивно. Президентът заяви, че заедно с вицепрезидента Маргарита Попова и юридическия екип на държавния глава ще зададат посоката на нов подход в назначенията в президентската квота в съдебната система. Искаме кандидатурите на президентството да бъдат публични - за съдебната власт и за посланиците, добави той.