В България има прекалено много високотехнологична апаратура за скъпо лечение и немалка част от нея е излишна, сочат данните от новата национална здравна карта, предложена от Министерството на здравеопазването. Някои от апаратите са близо два пъти повече от нужното за диагностиката и лечението на пациентите. Концентрацията е в по-богатите райони, а в бедните модерната техника не достига.
Високотехнологичната апаратура е както в частни, така и в държавни болници и дори в общински онкодиспансери, посочва вестник "Сега". В обществените лечебни заведения тя е купувана или с държавни пари, или по линия на еврофондовете.
Най-фрапиращ е броят на ангиографите у нас - 75, при необходими за страната според здравната карта 40. Само в София лабораториите за изследване и лечение на сърдечно-съдови болести с ангиография са 22, при общо 11 посочени като нужни за целия Югозападен район. Още при представянето на предишната здравна карта през 2016 г. тогавашният здравен министър Петър Москов обясни, че у нас са нужни 45 подобни лаборатории, но това не беше отбелязано в картата. Сегашният ѝ вариант обаче е по-рестриктивен и ангиографите са намалени наполовина.
Въпреки това и тази година здравната каса ще финансира дейността на всички 75 апарата, тъй като НЗОК и лекарският съюз се разбраха договорите с болниците за 2018 г. да са на база данните за системата от миналата година, а не според описаното в здравната карта, тъй като официалното ѝ публикуване се забави. Ако не сключи нови договори с лечебните заведения до края на май, касата няма да може да им плати за дейността за април. Евентуално картата ще влезе в сила при договарянето догодина.
Иначе по закон здравната каса трябва да се съобрази с потребностите, описани в здравната карта, и да сключи договори за финансиране на дейността на 40 ангиографа, а не както досега - на всички 75.
За 3-4 години от нула апаратите за радиохирургия, известни у нас като кибер нож, са станали 10 - при необходими 7. Т.нар. ПЕТ скенери за позитрон-емисионна томография у нас са 9 при нужни 4 според картата. Апаратите за емисионна компютърна томография са 9 при необходими 7. Апаратите за ядрено-магнитен резонанс са 37 при нужни 39.
Очаквано въпреки общия по-висок брой скъпи апарати бедните райони, като Северозападния например, страдат от недостиг на модерна медицинска техника. При нужни 5 ЯМР там има само 4, като и четирите са в Плевен, линейните ускорители са 2 при нужни 4, а скенерите - 6 при необходими 10.
На фона на милионите, платени от болниците и държавата за скъпа апаратура, здравната карта очаквано отчита недостиг на легла за продължително лечение и палиативни грижи. 2272 са недостигащите легла за продължително лечение в цялата страна и няма район, в който те да са достатъчно. Най-голям е недостигът на легла за продължително лечение в Югозападния район, в който е и столицата. Общо за целия регион броят на леглата за продължително лечение е 540, а според здравната карта в него са необходими над два пъти повече легла - 1288, т.е. липсват 748 легла за продължително лечение. Недостигът на леглата за палиативни грижи е от 1100 легла в цялата страна. Отново на първо място е Югозападният район, където при нужни 534 легла за палиативни грижи във всичките пет области на района има общо 32. При леглата за активно лечение излишъкът е почти в цялата страна и е от 5890 легла.