Договаряне на руски газ за проектохъба "Балкан" и по-евтини газови доставки по дългосрочния договор с "Газпром". Това са двете основни теми на визитата на премиера Бойко Борисов в Москва, където той заминава на 30 май и ще се срещне с руския президент Владимир Путин.
Според източници на Mediapool Борисов искал да осигури солидни количества руски природен газ за планирания от българското правителство газоразпределителен център край Варна. Идеята е газът да идва през втората тръба на газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море и българо-турската граница.
Освен това премиерът ще отвори темата за намаляване цената на руския газ у нас. Така той ще трасира бъдещи преки разговори между "Газпром" и "Булгаргаз" в тази посока, след като преди дни Европейската комисия обяви, че се е споразумяла с руския концерн да започне да продава суровината си в Югоизточна Европа на конкурентни цени, за да избегне многомилиардна глоба за нарушаване на европейските антимонополни правила на конкуренцията. Борисов ще бъде придружаван от енергийния министър Теменужка Петкова и вицепремиера Томислав Дончев, които ще имат готовност да се включат в по-конкретни разговори и параметри по газовите въпроси.
Темата за рестарта на проекта АЕЦ "Белене", поставена миналата седмица от президента Радев пред руснаците, обаче не е в дневния ред на Борисов, освен ако въпросът не бъде повдигнат от руска страна, съобщиха различни правителствени източници.
Според тях, няма да има "Български поток" на мястото на спрения проект за газопровода "Южен поток", както предложи държавният глава Румен Радев по време на посещението си в Русия, където се срещна с премиера Дмитрий Медведев и президента Путин.
Радев убеждаваше руснаците за преки доставки на газ от Русия към България и повдигна пред руснаците въпроса за рестарта на АЕЦ "Белене", което пък подтикна руската държавна корпорация "Росатом" да обяви, че при всички случаи ще участва в търга за проекта.
В същото време обаче "Газпром" и турското правителство подписаха споразумение за сухопътния участък на втората тръба на "Турски поток". Близо една трета от подводното ѝ трасе вече е изградено и тя е достигнала до турското икономическо пространство. Отделно руският концерн е подписал с турската държавна газова компания "Боташ" споразумение с основните условия и параметри на наземния маршрут, съобщи руското издание "Ведомости", без обаче да посочва какви са договорките.
Руският монополист държи в напрежение България и Гърция до коя от двете граници ще стига трасето и коя от двете държави ще стане транзитьор на руското синьо гориво. Целта на Борисов, а и на Европейската комисия, която подкрепя дори финансово идеята за хъба, е България да не бъде просто транзитьор на синьото гориво, а да е търговец на суровината и така да добие по-значима роля на европейския енергиен пазар.
Вече са водени разговори със Сърбия да купува руския газ от центъра "Балкан", но за целта трябва и реконструкция на българската преносна мрежа. В понеделник пък Паоло Гримолди, депутат в италианския парламент от партията "Лига", коментира пред Петербургския международен икономически форум като осъществима перспективата "Турски поток" да стига през България до Италия.
Според него за целта трябва ново споразумение. Разговорите с руски представители на различни държавни и корпоративни нива за захранване на бъдещия газов хъб "Балкан" вървят от повече от година. Миналия юни енергийният министър Теменужка Петкова подписа с "Газпром" споразумение за развитие на българската газова мрежа, за да може да поеме количества от втората тръба на "Турски поток", а по-късно Борисов обясни, че така България си пълни газовата кошница за хъба.
Предстои да се разбере дали Путин ще поеме ангажимент за докарване на сухопътното трасе на "Турски поток" до българо-турската граница, с което да се гарантират 15.75 млрд. куб. м за хъба. Изглежда партньор на "Газпром" този път ще е държавният газов оператор "Булгартрансгаз", чийто директор Владимир Малинов ще участва в българската делегация в Москва. Дружеството в момента изгражда лупинг, който ще превърне в реверсивна съществуващата транзитна тръба до Турция, по която в момента "Газпром" доставя еднопосочно газ в южната ни съседка.
Другата съществена тема ще е свързана със свалянето на цената на руския газ у нас след договорката на Брюксел с "Газпром" да спре да продава на високи цени суровината си в Югоизточна Европа. Това отваря шанс за "Булгаргаз" да претендира за намаляване на тарифите на руския монополист за българския пазар и то в момент, в който цената на суровината се покачва заради поскъпващия на световните пазари суров петрол.
Поради тази причина и "Булгаргаз" иска от енергийния регулатор да вдигне цената на вътрешния пазар с 16 на сто от юли. Очакванията са, ако Москва даде благословия за предоговаряне на цените, до месец да последват разговори на корпоративно ниво за ценови анекс към съществуващия газов договор, който е до 2030 г. Евентуалното договаряне на отстъпка, от което Москва е заинтересована, за да не дразни допълнително Еврокомисията, ще позволи задържане ръста на газовите тарифи за България, но това вероятно ще стане на доста по-късен етап.
Споразумявайки се с ЕК, "Газпром" практически приема да свали цените в региона и България, но въпросът е с колко. Разговорът за газовите цени сега обаче ще е по-скоро принципен, докато "Булгаргаз" и Министерството на енергетиката изчакват да бъде публикувано пълното решение на Брюксел по казуса с нарушените европейски антимонополни правила от страна на "Газпром". Чак след това ще се набележат конкретни искания от газовата компания и действия от българска страна.
Ако бъдат обещани, руските газови доставки за хъба "Балкан" ще позволят на "Булгартрансгаз" да подплати предпроектното проучване за съоръжението, което в момента се прави. Те може да повлекат и други доставчици, за да стане по-рентабилен проектът и дори да кандидатства за еврофинансиране за реализацията му, каквито намерения има българското правителство.
Петкова вече проведе разговори в Азербайджан за увеличаване на договорените по-рано от "Булгаргаз" 1 млрд. куб. м каспийски газ от находището "Шах Дениз 2", които също се планира да влизат в хъба. Баку прояви принципен интерес към подобна сделка, а като възможен източник за захранване се разглежда и проектът за строеж на терминал за втечнен газ край гръцкия град "Александруполис", в който се планира да стане акционер "Българският енергиен холдинг".
София не планира да включва АЕЦ "Белене" в дневния ред на премиерската визита в Москва, тъй като Борисов не искал да предприема нищо конкретно, докато не получи картбланш от парламента, твърдят източници на Mediapool.
Теменужка Петкова внесе в Народното събрание доклад с варианти за оползотворяване на доставеното вече руско оборудване за "Белене", както и искане парламентът да отмени решението за прекратяване на проекта, гласувано при първото правителство на Борисов. Документът обаче предстои да се разгледа от парламентарната енергийна комисия, а от ГЕРБ коментираха, че не са склонни да премахнат толкова лесно мораториума върху ядрения строеж.
Идеята е правителството да получи мандат да проведе търг за стратегически инвеститор и ако такъв бъде избран, НС да гласува впоследствие вдигане на забраната за изграждане на АЕЦ "Белене".
В делегацията на Борисов са включени още министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на културата Боил Банов. Готви се и отделна среща на Петкова с шефа на "Газпром" Алексей Милер, твърдят източници от кабинета.
Не е ясно дали в хода на разговора с Путин ще се дискутира зеещата от години дупка в стокооборота между двете държави. Русия има тотален превес на вноса у нас, докато българският износ там, макар и да расте, не може да навакса огромното отрицателно търговско салдо, за което съществен принос имат и енергийните доставки. Темата за развитието на българската търговия в Русия от години се дебатира по време на официални визити и от различни български правителства, но досега винаги безуспешно.