В периода 18 - 22 май 2018 г. агенция "Сова Харис" проведе проучване по метода на стандартизираното телефонно интервю сред 760 души на възраст над 18 години. Респондентите бяха подбрани чрез извадка от стационарни телефонни номера сред пълнолетното население на страната, с квота по пол и възраст.
Въпросът за разпространението и регулацията на лотарийни игри у нас не се оказва централен за общественото внимание в страната. Все пак темата е достатъчно значима, за да заслужава обществен дебат, коментира Васил Тончев от "Сова Харис". Атаката срещу рекламата и начина на разпространение се оказва елитарна, а не масова. Около една трета от гражданите у нас не изразяват позиция. Хората, които са против идеята да се забрани непряката реклама в медиите, са почти два пъти повече от тези, които са съгласни това да стане. Пропорцията нараства до почти 3 към 1 при гражданите, които са против забраната за свободно разпространение на лотариите в търговската мрежа спрямо тези, които подкрепят подобни мерки.
Интерес представляват мотивите, които карат толкова големи групи да играят на числови и моментни лотарийни игри. Резултатите показват, че малко повече от половината пълнолетни граждани на страната са участници в това забавление. От тези данни можем да преценим, че оборотите на операторите са се увеличили не толкова с привличането на нови участници, а по-скоро с увеличаване на интензивността сред традиционните играчи. Просто игрите са станали по-достъпни. Основният мотив изглежда естествен - това е възможността за разрешаване на финансовите проблеми. На второ място хората изтъкват забавлението от играта. В съчетание тези два мотива изграждат феномена на надеждата (колкото и химерна да е тя), който прави играта привлекателна за толкова значима аудитория. Хазартната тръпка е водещ мотив за 3% от хората, което корелира с данни от изследвания в други страни, показва изследването на "Сова Харис".
Основната част от участниците в лотарийните игри у нас са хора със средни лични доходи - между 400 и 1000 месечно. Участието на най-бедните и най-богати слоеве е редуцирано. Това показва, че играта се е превърнала в нещо като ритуал, като социален отдушник за средната класа в България. На този фон забраните и репресивните мерки в стил грижа за светлото бъдеще, пренебрегвайки настоящето, изглеждат неадекватни. Тази постановка сме я гледали в продължение на много години. Имаме добър повод да повдигнем обществен дебат за регулациите и контрола от страна на държавата, което би могло да ни е от полза. Да разрушим с лека ръка нещо, което е социално ефективно и носи същевременно значителни приходи в бюджета, е, меко казано, недалновидно, коментира Васил Тончев от "Сова Харис".
Резултати от проучването:
1. Съгласни ли сте с предложението да се забрани непряката реклама на лотарийни игри в медиите?
Да - 25%
Не - 43%
Не мога да преценя - 32%
2. Съгласни ли сте с предложението да се забрани свободното разпространение на лотарията в търговската мрежа?
Да - 19 %
Не - 53 %
Не мога да преценя - 29%
3. Основно какво ви мотивира да играете на числови и моментни лотарийни игри?
Възможност да разреша финансовите си проблеми - 32 %
За забавление - 21 %
Хазартна тръпка - 3 %
Не играя - 44 %.