Вчера си отиде професор Божидар Димитров. За последно имах честта да работя с професора по албума „Песни за българи“, който създадохме за българските училища и читалища. В книжката към албума Божидар Димитров разказа историята на всяка една патриотична песен, включена в „Песни за българи“.
Такъв беше професорът – през целия си живот разказваше истории за българи, за велики българи. И го правеше по един неподражаем начин – с невероятно възхищение, преклонение и национална гордост. Заради това, тази противоречива за мнозина личност, има моето уважение.
Професор Димитров не разказваше само историята на великите българи, той и страдаше за България. Страдаше по Македония. Благодарение на него в Ново село, близо до Струмица, бяха реставрирани военни паметници на загинали български войници по време на Балканската война и Първата световна война. Неотдавна пред Иван Кулеков професор Димитров сподели, че след смъртта си иска част от праха му да бъде разпръсната над родния Созопол, а друга част да бъде разпръсната именно над това военно гробище в Ново село. За да бъде до тези храбри български войници.
Наистина, професор Димитров докрай беше родолюбец и патриот – в най-чистия смисъл на тези две думи.
Почивай в мир, професоре.