Запитани за това кой български представител в Европейския парламент могат да назоват, 45,9% от българите посочват името на политика Ангел Джамбазки.
Популярността му е обяснима с факта, че 4 години след избора му за евродепутат, той запазва стабилното си присъствие и във вътрешния политически живот на страната, както и изразява активната си и последователна позиция по актуалните вътрешно и външнополитически въпроси, като успява както да запази подкрепата на традиционните си избиратели, така и да привлича нови. Това се посочва в изследване на „Барометър България“.
29,2% от анкетираните заявяват, че не се сещат за нито един български евродепутат, 1,6% назовават по име Петър Курумбашев, а 3% - Мария Габриел. Очевидно българските избиратели не правят разлика между евродепутат и еврокомисар, защото г-жа Габриел в последните години е именно еврокомисар, а не представител в ЕП. Останалата част от анкетираните – 20,3% познават по име някои от останалите 15 български пратеници в Европарламента.
Нагласите на българските граждани за участие в най-близките избори – тези за Европейски парламент през 2019 г., не бележат особена промяна от последния месец, отчитат резултатите от проведена анонимна анкета от „Барометър България“ сред 863 пълнолетни български граждани в телефонно интервю в периода 20-25 юли 2018 г.
На въпрос „Ако изборите за Европарламент се провеждат днес, за листата на коя политическа сила бихте гласували?“ 35,3% отговарят ГЕРБ, 28,9% - БСП, 17,8% за Обединени патриоти, 15,2% - ДПС, за други биха гласували 2,8%.
При така заявените нагласи ГЕРБ биха излъчили 6 или 5 евродепутата, БСП – 5 или 4, ОП – 3, ДПС – 3 или 2.
Двете големи партии ГЕРБ и БСП разчитат на своите традиционни електорати. Спецификата на вота за ДПС показва същото. Те трудно биха могли да привлекат периферни гласове и ще разчитат на твърдите си поддръжници. При Обединените патриоти, обаче, прави впечатление, че привличат подкрепа от доста по-широк кръг от избиратели от тези на съставните партии (ВМРО, Атака и НФСБ). Това е обяснимо с голямата разпознаваемост сред българските граждани на техния представител Ангел Джамбазки. Очевидно личността му допринася за по-голямата подкрепа за ОП и прибавя сериозен дял избиратели към чисто партийния електорат.
Така изразените нагласи за гласуване на изборите за Европарламент почти припокриват данните на „Барометър България“ от преди месец. Тогава (в края на юни) заявката на респондентите за гласуване на европейските избори изглеждаше така: за ГЕРБ – 35,2%, за БСП - 28,6%, за ОП – 16,9%, за ДПС – 14,9%, Други – 1,8%.
Одобрението към работата на българското правителство като цяло, както и на министър-председателя и вицепремиерите, се запазва.
Вътрешнополитическите конфронтации между управляващи и опозиция, както и моментното напрежение в управляващата коалиция, породени от различни скандали през последните седмици, оказва леко влияние върху рейтинга на отделни политици, но не носи негативи за кабинета като цяло.
В края на юли 2018 година работата на Министерски съвет е одобрявана от 44% от българските граждани – така, както е било и през миналия месец, когато приключи българското председателство на Съвета на ЕС. Министър-председателят Бойко Борисов е одобряван от 39% (през юни одобрението към него е било 37%). Външният министър и заместник министър-председател Екатерина Захариева получава одобрението на 24% от анкетираните (през юни работата й е одобрявана от 23%). Вицепремиерът Валери Симеонов отбелязва лек спад – одобряван е от 13% от участниците в проучването (през миналия месец 15% са одобрявали дейността му). Работата на военния министър и вицепремиер Красимир Каракачанов одобряват 36% от българите (процентът одобрение за работата му през юни е бил 35%). Заместник министър-председателят Томислав Дончев е одобряван от 30%, докато през юни 29% са изразили, че харесват работата му.
Първосигналните емоционални реакции, породени от кризата с чума по животните в Странджа и евтаназията на стадата, в крайна сметка не са оказали значимо влияние върху доверието към правителството. Резултатите показват, че възникналото напрежение постепенно се уталожва. Като се има предвид, че скандалът до голяма степен бе породен от липса на информация в началото и тиражиране на редица измислени версии и фалшиви новини – сред които за умишлено заразяване и избиване на животните, за таен „внос“ на мигранти, последвалите реакции и разяснения от страна на членове на кабинета явно са оказали положителен ефект. В това число опровержението на Бойко Борисов за споразумение за прием на мигранти, гаранцията от страна на Красимир Каракачанов, че самолети с бежанци не кацат на военни летища и подробните разяснения на земеделския министър Румен Порожанов за размера на обезщетенията, неотложността на взетите мерки и европейските директиви, приложими към тази ситуация. Може да се каже, че адекватната реакцията на властта в този случай е разпиляла протестния дивидент, който опозицията се надяваше да получи, яхвайки протеста на животновъдите.
Характеристики на проучването
Период на провеждане на изследването: 20.07.-25.07.2018 г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: Населението на България с избирателни права
Обем на извадката: 863 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено
Демографски профил на анкетираните