"Надявам се, че няма сега да има прекъсване на хидрометеорологичното обслужване. Вчера стана ясно, че НИМХ категорично иска развод, а БАН не дава. Доколкото разбрах от десетилетия има такива нагласи за излизане от БАН. Всъщност НИМХ в тази си 130-годишна история през близо половината време е бил извън Академията – той не е типичният научен институт, при него научната дейност е по-малката част. Той има международни ангажименти, изпълнява ангажименти по три закона и ние не можем без него и трябва да го запазим при всички положения." Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев в интервю за bTV. Министърът коментира, че тези 15 млн. лв., които бяха отпуснати допълнително на БАН, са разпределени по критерии от Общото събрание в зависимост от научната дейност на институтите. По думите му за метеоролозите увеличението на средствата е около 5-6%.
"Надявам се, че няма сега да има прекъсване на хидрометеорологичното обслужване. Вчера стана ясно, че НИМХ категорично иска развод, а БАН не дава. Доколкото разбрах от десетилетия има такива нагласи за излизане от БАН. Всъщност НИМХ в тази си 130-годишна история през близо половината време е бил извън Академията – той не е типичният научен институт, при него научната дейност е по-малката част.
Той има международни ангажименти, изпълнява ангажименти по три закона и ние не можем без него и трябва да го запазим при всички положения." Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев в интервю за bTV. Министърът коментира, че тези 15 млн. лв., които бяха отпуснати допълнително на БАН, са разпределени по критерии от Общото събрание в зависимост от научната дейност на институтите. По думите му за метеоролозите увеличението на средствата е около 5-6%.
"Следващата година пак ще имаме това увеличение и ще имаме възможност пак допълнително да подкрепим системата за научните изследвания. А аз разглеждам НИМХ като част от системата на научните изследвания", каза още Вълчев. Образователният министър заяви, че от 2019 г. учителските заплати ще се увеличат с 20%. "Ще има ново увеличение на заплатите на учителите с около 20% - с толкова вече договорихме увеличението на минималните работни заплати за съответните учителски длъжности. То е предвидено от 1 януари със средносрочната бюджетна прогноза – това ще бъде заложено и в Закона за държания бюджет", каза още министър Вълчев и посочи, че 330 млн. лв. са отделени за това увеличение.
"Важното е, че проведохме този политически разговор и взехме това решение, че учителите са най-важни и трябва да инвестираме в тях. Минималната заплата, която в момента е 760 лв. за длъжността младши учител и учител, ще се увеличи на 920 лв. – това е основната заплата. Иначе средната брутна заплата, е около 1080 лв. Тя е близка до общата средна на страната. След увеличението тя ще стане близо 1300 лв. – това е брутната. А нетната вероятно ще е между 1000 и 1100 лв., но това е индивидуално и зависи от клас прослужено време и т.н.", обясни министърът.
На въпрос дали ще изпълни обещанието си да вдигне учителските заплати двойно до края на мандата на ГЕРБ, Вълчев отговори: "Да, и това може да го видим в одобрената от правителството средносрочна бюджетна прогноза. За 2019, 2020 и 2021 г. имаме заложени 330 млн. лв. с всяка година повече. В края на мандата една нетна учителска заплата трябва да бъде над 1500 лв., а минималната – над 1300 лв.", обясни министърът. Той посочи, че малко преди 15 септември има дефицит на учители, като най-трудно се намират педагози по информационни технологии, физика и математика. "Средната възраст на един български учител е около 50 години", уточни Вълчев.