Лидерът на "Атака" Волен Сидеров пусна пост в профила си във Фейсбук, в който написа:
Към живеещия от катастрофа до катастрофа нашенец
Дай му катастрофи на нашенеца! Не хубави неща, не! Мед и масло, бира и водка да текат от чешмите, ще намери кусур – я кранчето не работи както трябва и не пуска колкото на съседа, я бирата в чешмата на депутатите е по-хубава…
Не, братя и сестри, дами и господа, другарки и другари! Редактори и водещи! Сладкопойни чучулиги! Продължавайте в същия дух! Новините – само катастрофи, убийства и перверзии! Някой направил добро? Не е новина, не разваляйте емисиите!
Иначе как щяхме да разберем колко много специалисти по катастрофи има у нас? Прочетох изказвания на асоциации по пътната обстановка, по състоянието на скоростните лостове, на гумите и асфалта, на пострадалите от ПТП и на канещите се да пострадат…Как се издържат финансово, не знам, всичките тия…
Изпълзяха пред камери и диктофони бивши шефове, подшефове, секретарки, портиери, шофьори, копачи на канавки и продуценти на просташки шоупрограми. Тия, последните, са ми най-забавни – всяка вечер развращават народа и правят мултимилиони от това, но винаги са готови с мъдри мисли на тема народопсихология.
Прочетох изумителни разсъждения за АПИ, ЮНЕСКО и ООН, за престъпното управление – то винаги е виновно и престъпно – за коланите, които щели да спасят жертвите. Сякаш не става дума за падане в пропаст, а за леко чукане на Граф Игнатиев и Раковска.
Прочетох и мислите на някой си, че едва ли аквапланингът е виновен. Потърсих в речника и разбрах – това било, когато вали дъжд. Но нямало значение дали вали пороен дъжд на планински път вечер, или е сухо и светло. Нещо мистично и необхватно се е намесило и това го знае най-добре интервюираният. В състезанието по суета и себеизтъкване, никой не спести сили.
Не видях само едно, най -важното: някой да подсети опечалените роднини да направят помен със свещеник на 3-тия и 9 – я ден, после панихида на 20-я и 40-я ден за упокой на душите на починалите. Тъй като става дума не за преходните простотии, с които се занимаваме всеки ден, а за „дребни”, непреходни неща като човешката душа, например.