Нека не забравяме, че БСП повдигна въпроса в Европейския съюз - искаха европейска експертиза и прочее /бел.ред. - за качеството на пътищата/. Както знаем, те никога не закъсняват с доносите си срещу България. Аз напълно разбирам работещите и управляващите строителните фирми, защото съм човек от бизнеса и когато се хвърлят такива петна, българските закони не позволяват фирмите да съдят някой, който е изнесъл клеветническа информация по адрес на фирмата (не по адрес на конкретно лице). От тази гледна точка аз подкрепям този протест срещу тази кампания, която беше подета от БСП. Вярно е, че от една страна това може да прави БСП да изглежда значима, но от друга страна, да не забравяме, че по волята на народа това е втората по големина партия в България. И поведението на тази партия не може да бъде определено като патриотично. Напротив, в името на собствения си рейтинг тази партия не се спира пред нищо. Тя би оклеветила не само строителните фирми, тя би оклеветила и България. Така стана и със строителството на оградата. Същото е и по отношение на твърденията за некачествено изграждане на пътища. Не че няма некачествено изградени пътища (ние самите, които пътуваме до Бургас всяка седмица, ги знаем къде са), но да се лепне такова петно върху целия строителен бранш, е най-малкото некоректно. И аз разбирам, че хората протестират. Имат право. Това заяви лидерът на НФСБ Валери Симеонов пред Флагман.
Между другото, протестът не беше като тези хаотични протести на софийските „талибани“ от най-различни цветове и полове, които запушват Орлов или Лъвов мост. И вечерта като се съберат на пет водки, решават кой булевард да запушат и да побъркат София. Забележете, че протестът на строителите беше без затваряне на пътни участъци. Те демонстрираха сериозна мощ от гледна точка на техника, но не блокраха „Цариградско шосе“, нито нещо друго. Което показва, че степента на отговорност на тези протестиращи е много над на нивото на протестиращите жени с деца инвалиди или пък на протестиращите псевдозелени еуглени. Вижда се просто, че има интелектуална разлика в пъти.
Трябва да си призная, че Борисов се развива. Безспорна е неговата значима еволюция от гледна точка на външно-политическите му действия. Той направи така, че за България да се говори. Да бъде значим фактор в Европейския съюз не само заради председателството, но и като инициатор на организацията за влизането в ЕС на държавите от Западните Балкани. Но също и с отношенията с другите съседни държави, което няма как да отречем, че са лично негови заслуги. По отношение на взимането на решения също мога да кажа добри думи. Бързо взима решения. Но не одобрявам прекалената му чувствителност към медиите. Защото тази чувствителност, тази нагласа да се угоди на всеки репортаж и да се реши всеки проблем, дори и измислен като например с оня палячо от „Помияри на ефира”, или как бяха… Той там направи недопустим гаф. Нареди да се арестуват хората, които нямат вина и го направи от Брюксел, ако се не лъжа. Но това показва една прекалена чувствителност към медиите, уязвимост, която аз не мисля, че е държавническо качество. Също така и недостигът на достатъчна мотивация и решимост за извършване на по-сериозни промени. Така че когато съм давал преценката, съм бил народен представител и от тази гледна точка съм преценил, че партия ГЕРБ има достатъчно кадърни хора, които биха могли да организират изпълнителната власт и без Борисов. Сега виждам, че това не е точно така, защото когато кажеш, че не трябва да е Борисов, трябва да кажеш – добре, а кой да бъде. И човек може да дава оценка, но когато трябва да направиш сравнение, на база на сравнителен анализ да издигнеш друг от ГЕРБ, вече е малко по-трудно да се каже дали има подходящ заместник.
Няма авторитарен начин на управление. Това не е така, това е впечатление, което не е вярно. Няма авторитарен начин на управление. В определени моменти обаче предприема прибързани действия под влияние на медиите. Това е проблемът на Борисов. Но в никакъв случай не мога да го определя като авторитарен ръководител. Като сравнявам неговия начин на организиране примерно на дейността на министерствата и т.н., по-скоро е либерален. По-скоро, ако може да се говори за авторитарен стил, аз съм в по-голяма степен привърженик и представител на по-авторитарен начин на водене на дейност, на политика, на организация, на администрация и т.н.
Много често той е прекалено мек. Особено по отношение на всякакви протести, псевдопротести, искания, псевдоискания и т.н. на всякакви маргинални групи. Готов е да ги приеме и да им угоди, което на мен не ми харесва.
Аз от моята позиция на вицепремиер трябва да ви кажа, че много рядко съм контактувал с Борисов. Да не кажа, че почти не сме разговаряли, освен на Политически съвет и на Министерски съвет. За година и половина в частен разговор с Борисов съм бил може би 2-3 пъти. Така че аз не мога да дам аргументирано становище, че е зависим или че не е зависим.
Главна прокуратура се захвана със знакови фигури, което е добре, но се занимаваше и с много глупости, което е зле. Имаше случаи, в които главна прокуратура по модела на Борисов тръгваше едва ли не преднамерено по отношение на проверки, които бяха инициирани от медии. Или примерно много често, което е факт за всяка държава – обществото изпада в много временни заблуди и малко по популистка линия прокуратурата тръгваше да му угажда, което не е редно. Прокуратурата трябва да е независима власт, която да взима своите решения само по отношение нарушението на закона, а не под обществено въздействие. Това е недопустимо.
Аз съм се подписал за четиригодишен мандат и това, естествено, е под условие – че програмата се изпълнява и че коалиционният договор се спазва.