Парламентът прие промени в Закона за вероизповеданията на второ четене
Държавата предоставя на Българска патриаршия и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на НСИ.
Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със Закона за държавния бюджет в зависимост от броя на тези лица. За тези с повече от 1 % от самоопределилите се лица държавната субсидия не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.
Депутатите от парламентарната група на "Обединени Патриоти" бяха силно възмутени от приетите текстове. Те се ядосаха, че техните предложени промени в Закона за вероизповеданията са отхвърлени, което ги подтикна да напуснат пленарната зала. Сред отхвърлените предложения бяха 300 души да бъде минималният праг за регистрация на религиозна общност, както и задължението всяко вероизповедание да има българския флаг.
Народните представители решиха вероизповеданията да не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.
Досега имаше зададен таван на държавната субсидия за религията - не повече от 15 млн. лева. В стария проект бяха предвидени пари само за двете религии с най-много последователи - православните християни и мюсюлманите. След редакцията на законопроекта са заложени и средства за останалите - протестанти, католици, грегорианци и други, които бяха пренебрегнати в предходния. Сумите за тях ще се определят всяка година със Закона за държавния бюджет.
Старият вариант на проекта за изменение на Закона за вероизповеданията предвиждаше от бюджета да се плащат около 16 млн. лв. Очакванията след новите изменения са тази сума да се увеличи повече от три пъти.