Българите, починали на "Титаник", са много повече от официално признатите 38 души. Това установи екип на БНТ в търсене на документи и спомени за катастрофата на века. Много от българите, за които със сигурност се знае, че са пътували и загинали при корабокрушението, не присъстват в пътническите списъци на кораба и в тези на застрахователната компания Лойд.
Сенник е селото на най-известния емигрант в Америка по онова време - Дан Колов. И естествено, след него и други младежи от селото тръгнали натам с надежда. За един от тях, 22-годишния Дончо Атанасов, разказва неговата внучка.
Тръгнали към Америка заедно с още двама младежи от селото. Дончо Атанасов, обаче, оставил бременна жена с дете.
„За това още по-напористо така е искал да замине по простата причина, че все пак трябва нещо да се направи, да се устроят”, разказва внучката му.
Скоро след вестта за потъването на "Титаник", обаче, всички надежди, че може би е жив се изпарили. Единият от тримата - Златьо - се завърнал.
„Златьо са го качили на кораба, на лодката, а дядо ми отива до лодката и се вкопчва за нея. Обаче казали му - не може. И тогава той погледнал и казал - ако се завърнеш, разкажи какво се е случило и са му откопчили ръцете …”, допълва Донка Дончева.
Другият внук на Дончо, и той с неговото име, пък разказва не за трима, а за петима от Сенник на "Титаник". Нито един от тях, обаче, дори Дончо и Златю, присъства в пътническия списък, семействата им не са получавали и обезщетения. 8 със сигурност са гурбетчиите от Гумощник. И всичките са починали. Анка Чакърова е непряк потомък на двама от тях - Лазар Минков и Пею Колчев.
Анка Чакърова разказва: „Неговият брат Минко е бил в Америка, работил е по линията Ню Йорк - Чикаго. Работил е около 4-5 месеца и праща писма на брат си
Пею оставя бременна жена с две деца, с него тръгва и Лазар, който също очаква дете. Вземат заем по 30 златни наполеона за билет и тръгват. Отишли най-вече не за кой знае какво голямо богатство, а като се върнат тука, да си купят по-хубави нивички, които са по-плодородни.
Нивички не купуват. Но съдбата на семействата им е по-лека. По-късно получават обезщетения, връщат заемите, остава и за малка ковачница за сина на Пейо, който пък се жени за дъщерята на Лазар.