Правосъдният министър Данаил Кирилов поиска от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да си редактира и коригира доклада за дейността на съдилищата за работата им през 2018г. и призова пленума на Висшия съдебен съвет да не приема доклада, ако не бъде преправен. Алтернативно Кирилов предложи кадровиците да не приемат поне две от частите в доклада на Панов - тези, които до голяма степен касаят работата на самия Кирилов като председател на правната комисия в парламента, предава dnevnik.bg.
В годишния доклад Панов е анализирал последните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се забранява публикуването на съдебни решения и мотивите към тях (с мотив да бъде намален броят на осъдените, които са "предупредени" и избягват влизането в затвор, но ограничиха публичността на съдебните актове). Освен това Панов е анализирал и промените в Закона за гражданската конфискация.
Министър Кирилов смята, че констатациите за тълкувателните решения на ВКС са пристрастни и необективни и залагат противоречие между две отделни власти – законодателната и съдебната.
Председателят на ВКС заяви, че не може да забрави и няма как да си затвори очите. "Няма как да не подчертая промените в НПК и ЗСВ, влезли в сила през 2018 г., заради които се наложи Пленумът на ВСС да вземе решение да иска автентично тълкуване от законодателя за публикуването на окончателните съдебни решения по наказателни дела", каза Панов и посочи, че нямаше да има проблем, ако волята на законодателя бе ясна и непротиворечива. Преди време 67 адвокати изпратиха критично писмо до Данаил Кирилов, който тогава беше шеф на правната комисия в парламента. В тяхното писмо абсолютно се застъпват всички тези на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Адвокатите писаха тогава: Тълкувателните решения на върховните съдилища са подчинени на правото, а не на интереса на управляващите! Настояваме да се съблюдават демократичните принципи и разделението на властите, както и да се спазват правилата при приемане на закони, в противен случай ще изпратим копия от дипломите си в Народното събрание в знак на протест, тъй като те не биха ни вършили работа в държавата, която нарушава граждански права и основни принципи на правото.
"В момента прокурорите дават интервюта по тях, осъдени се явяват в телевизионни студиа, а на съда е забранено да съобщи решението си. Това ограничава публичността в правораздаването", категоричен е Панов. Той обясни подробно и че няма как съдът да откаже препис от решението и мотивите към присъдата на някоя от страните по делото, а така често се случва и да изтичат в медиите.
Председателят на ВКС коментира подробно и тълкувателното решение, с което излезе ВКС – че оправдателната присъда и свалянето на обвиненията са абсолютно основание за прекратяване на гражданската конфискация. Решението обаче доведе до спешни законови промени, които бяха гласувани в Народното събрание.
"Законодателната власт винаги е зачитала тълкувателните решения на двете върховни съдилища. Изключително притеснителни за върховенството на закона обаче са две тълкувателни решения – едното за застраховането, а другото за КПКОНПИ. Във втория случай спасявахме закона", заяви Кирилов, бранейки работата си като председател на правната комисия и отхвърляйки критиките на Панов.
Самият Лозан Панов отказа да коригира и преправя каквото и да било от доклада си – той е изготвен от него, но е гласуван и приет от Пленума на ВКС. Освен това не видя и причина за редакции, макар и предупреден от Кирилов, че, ако докладът остане в този му вид, ще бъде подложен на ожесточен дебат в Народното събрание.
Панов изрази и изненадата си от това, че правосъдният министър може да предвиди каква би била реакцията в пленарната зала.
Данаил Кирилов сравни ВСС с ''гумен печат'' и цитира народен представител, който сравнил депутатите с "гумен печат", като този път пренесе сравнението в пленума на ВСС: "Ако вие смятате, че сте "гумен печат", гласувайте транзитно доклада", каза Кирилов към кадровиците.
Изход от ситуацията предложи председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков – докладът да бъде приет и изпратен на НС, а към него да се приложи и пълната стенограма от днешното заседание на ВСС с всички дебати и спорове по темата.
В крайна сметка пленумът на ВСС прие докладите за дейността на Върховния административен (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС), на прокуратурата и на Висшия съдебен съвет за изминалата 2018 г. и ще ги изпрати за обсъждане в Народното събрание.
Председателят на ВАС Георги Чолаков отчете много свършена работи и по-равномерно натоварване на административните съдилища след промените в Административнопроцесуалния кодекс.
"Вече нямаме дела, насрочени за след година и половина, защото с промените успяхме да преодолеем тази натовареност. 15 000 дела сме приключили за една година. А за тази към днешна дата приключените са 8000 дела. Решенията се пишат в едномесечни срокове. Постигаме качество, бързина и срочност", отчете Чолаков, а докладът му бе гласуван и приет единодушно и без въпроси и възражения.
Главният прокурор Сотир Цацаров акцентира върху две важни цифри от доклада за дейността на прокуратурата и следствените органи през миналата година. 97% от предадените на съд са осъдени, а за оправданите се запазва положителната тенденция да бъдат под 3%. През 2018 г. те са 2.7%, отчете главният прокурор.
"Това е един много добър атестат за работата на прокурорите", заяви Цацаров и отбеляза като положителни промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които беше въведено разпоредително заседание. В доклада той отчита и намаляване на броя на върнатите дела на прокуратурата. Цацаров каза, че обикновено остава в сянка дейността на Бюрото за защита към главния прокурор и отбеляза дейността на служителите в бюрото за миналата година. През 2018 г. е била обезпечена защитата на 27 лица - 18 в страната и 9 в чужбина. Цацаров благодари на всички служители в бюрото, а докладът му бе приет единодушно с 15 гласа "за".
Председателят на ВКС Лозан Панов обясни, че докладът съдържа анализ на ефектите от законодателните промени, проблеми със състоянието на съдебните сгради и съдебната администрация. Той започна изложението си с анализ на законодателството, като припомни, че през 2017 г. влязоха в сила промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт.
Целта им бе да се ограничи броят на осъдените на последна инстанция, които се укриват от правосъдие, с мярката – забрана на ВКС да публикува съдебните си решения на сайта, преди осъдените да бъдат вкарани зад решетките. Според Панов обаче поправките не са достатъчно ефективни, тъй като след окончателна присъда прокурори се изявяват в телевизионния ефир, а осъдени твърдят, че научават от медиите на съдебното решение.
Самият съд, за да спази закона, не може да публикува мотивите към присъдата. В същото време магистратите не могат да откажат да издадат препис на страна по делото, а той често изтича и в медиите – но не от самия съд, обясни Панов.
Друг проблем, на който той акцентира в доклада си, е недостигът на вещи лица и необходимостта от промени в закона. В момента се изпълнява и проект за усъвършенстван модел на съдебните експертизи, който предвижда електронен регистър на експертите. "Недостигът на вещи лица води до отлагане на дела и създава предпоставки за забавяне", обясни Панов.
За това колко са натоварени съдиите данните са много. Средно месечно един съдия през 2018 г. е разглеждал 9,31 дела. Сред най-натоварените традиционно са Специализираният съд (36 дела на съдия месечно), Софийският градски съд (около 25 дела), Софийският районен съд (над 73 дела). По-натоварени сред районните съдилища в страната са тези в Пловдив (57 дела на съдия), Монтана (56), Велико Търново (35) и Смолян (39). За разлика от тях един съдия от военните съдилища разглежда около 1-2 дела месечно.
"Тази неравномерност на натоварването се дължи и на незапълнени щатни бройки за съдии, които понякога се дължат и на забавяне на самите конкурсни процедури и дългите срокове, заложени в тях", обясни Панов.
За дългогодишния проблем със съдебните сгради председателят на ВКС каза, че е оптимист след среща миналата седмица, на която са били обсъждани някои възможни решения. Най-тежко е положението със Специализирания наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд, които се помещават на ул. "Черковна" 90 в София.
Най-удачното решение за решаване на проблема е те да бъдат преместени в бившия техникум "Сталин". Макар че специализираните съдилища използват по-голямата част от сградата на "Черковна", в дългосрочен план ще има нужда от нови съдебни зали, кабинети, помещения за арестантите, които не са налични в момента.
"Един от възможните варианти е да се раздели гражданско и наказателно отделение", каза Панов, но по думите му това не трябва да се прави, защото ще доведе до затруднения в администрирането и ръководенето на съд, разположен в две сгради. Панов отчете новата сграда на съда в Плевен и напредък в решаването на проблема с тази в Пловдив.
Главният прокурор коментира заключенията от доклада на Лозан Панов, но само в частта за съдебната карта и по-конкретно военните съдилища. Той призова за разумен диалог на една маса, на която да се обсъди бъдещето на съдебната карта. "Направен е извод за изключително неравномерна натовареност на съдилищата и ниска натовареност на военните съдилища. Така е и в прокуратурата", каза Цацаров.
Той припомни, че миналата година 11 районни прокуратури бяха превърнати в териториални отделения, а сега се обсъжда това да се случи в още 28 районни прокуратури. "Без да се намесвам в това дали е необходимо същото по отношение на съдилищата – отправям предложение за умерен и разумен диалог, който да постави на дневен ред въпроса необходими ли са промени в съдебната карта", каза Цацаров.
Главният прокурор посочи, че много често се водят спорове във ВСС за военното правораздаване, натоварването, както и за униформите. "Дайте да ги водим на тема за възможните решения според съдебната карта. А възможните решения са включително един военен съд и една военна прокуратура в страната. Дайте да се опитаме да действаме заедно", призова още веднъж Цацаров.