„От мен като омбудсман се очаква да защитя гражданите, защото за част от тях плащането на огромни лихви, разноски, обезщетения и неустойки е непосилно. Много от хората изпадат във финансовото блато, застрашени са от финансово изключване, заради лавинообразното нарастване на дълговете им. Така от моментно решение в труден за гражданите финансов момент, фирмите за бърз кредит се превръщат във фирми за бърз крах за тях“. Това каза омбудсманът Мая Манолова по време на инициираната от нея в институцията кръгла маса по проблемите на гражданите с фирмите за бързи кредити.
„През последните седмици имаме жалби и от адвокати, и от магистрати със систематизиране на проблемите, с които се сблъскват в своята практика. Става дума за сериозни нарушения от страна на фирмите за бързи кредити, на заобикаляне на закона и включване в договорите за бързи кредити на най-разнообразни неравноправни клаузи“, каза Манолова.
По думите ѝ форумът има за цел не само да „алармира за проблемите“, но и да се набележат мерки за тяхното преодоляване, включително да се обърне внимание и на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране за тяхното съществуване.
На дискусията бяха цитирани данни на БНБ, според които 2 млрд. 522 млн. са отпуснатите кредити за първото тримесечие. Пак по нейни данни 200 млн. лева са т.нар. лоши кредити или забавените за връщане такива.
„Това число обаче не трябва да се приема еднозначно, тъй като една голяма част от тези кредити се продават на колекторски фирми. По данни на асоциацията на колекторите, 19 % от необслужените кредити, които са продадени на фирми за събиране на вземания, идват именно от бързи кредити“, посочи Манолова.
Проблемът с необслужените кредити е в първата тройка, заедно със сложната геополитическа ситуация и с киберпрестъпността, от рисковете за 2019 г. пред финансовите системи на Еврозоната, посочва Европейската централна банка.
„България е в топ 5 на страните от ЕС по лоши кредити. За 2018 г. необслужените кредити са на стойност 800 млн., като 600 млн. от тях са потребителски от физически лица“, цитира статистика общественият посредник.
Омбудсманът припомни, че сред мерките, които институцията е предприела, за да защити гражданите, е законопроектът, изготвен заедно с магистрати, адвокати и граждански организации и внесен преди повече от 4 месеца в Народното събрание за промени в Гражданско процесуалния кодекс. Неговата цел е въвеждането на задължение за съда в заповедното производство да следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Така всичките огромните лихви, неустойки и обезщетения ще бъдат отменени като нищожни от българските съдилища.
Общественият защитник подчерта, че до две седмици в институцията ще представи законопроект за частния фалит, който ще бъде още една възможност за гражданите, които са изпаднали във финансова безтегловност и нямат перспектива пред себе си и своите семейства, да получат втори шанс.
„Много задълбочено и от дълго време работим с колегите за такъв закон. Ще го внесем в парламента и ще упражним натиск за приемането му от народните представители. Разбира се, преди това ще направим обсъждания с отговорните институции“, каза още омбудсманът.
Манолова припомни, че миналата година концепцията на този законопроект е била широко обсъдена с представители на работодателски организации, синдикати, различни министерства, банковата асоциация, депутати.
„Очакват се и конкретни действия от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Те имат правомощието да внасят колективни искове, решенията, по които след това са задължителни и за взаимоотношенията на всеки един гражданин, нищо че не е участвал в този иск, с фирми за бързи кредити“, отбеляза Манолова.
Тя беше категорична, че внимателно ще прецени с екипа си необходимостта от внасяне на допълнителни законодателни предложения и даде за пример въвеждането на лицензионен режим на фирмите за бързи кредити и оперативен контрол върху тяхната дейност.
На форума подробно бе обяснено какви са проблемите на хората с фирмите за бързи кредити. Те често имат неустойка за неосигуряване на поръчител, който трябва да взима например 7 пъти по-високо възнаграждение от минималната заплата. Друг проблем е осигуряването на банковата гаранция, която е ясно, че не могат да получат предвид ниското социално положение на кредитоискателя.
„Абсурдно е искането за предоставяне на поръчител или банкова гаранция в тридневен срок след отпускането на кредита. Т.е. фирмата изначало е наясно, че няма как да бъде изпълнено едно такова условие“, коментира омбудсманът и допълни, че това е начин за увеличаване на възнаградителната лихва.
По думите ѝ честа практика на фирмите за бързи кредити е да включват т. нар. пакети с допълнителни услуги, които са още един начин за увеличаване на същата тази възнаградителна лихва, както и начин да се прескочи в някои случаи многократно годишния процент на разходите по един кредит.
Сред другите проблеми, които открои Манолова, бяха взимането на такса за извънсъдебно събиране на кредита, което според омбудсмана означава, че тези фирми искат от хората предварително да си платят за това, че ще ги притесняват по телефона, с писма, вкъщи, на работното им място, а също и че взимат такси за домашно посещение.
„Имаме оплаквания от граждани за несъразмерно високи застрахователни премии“, каза общественият защитник и като даде пример, че за кредит от 2 000 лв., се иска 1 540 лв. застраховка, която при това важи само в рамките на една седмица.
Манолова беше категорична, че изброените примери са в нарушение на правилата и трябва да бъдат не само преустановени, но и санкционирани. Според нея проблемът е в липсата на контрол върху фирмите за бързи кредити, защото единственият орган, които ги контролира, е Комисията за защита на потребителите, но тя няма как да контролира ежедневно близо 100 фирми в сектора.
Омбудсманът акцентира още, че за да бъде упражнявана такъв вид дейност, е необходимо лицензиране на фирмите за бързи кредити, което БНБ би могла да издава.